Определение № 333 от 30.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2494/2018 г.

Производствoто е образувано е по частна касационна жалба вх. № 5628/26.03.2018 г. на адв. Ю. П. Д. срещу определение № 996 от 22.03.2018г по ч. гр.д. № 681 /2018 г.на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 240 от 04.09.2017г г. на Пернишки окръжен съд по гр. д. №493/2017 г. в частта, с което е била оставена без разглеждане жалбата на касатора в качеството му на присъединен взискател, срещу бездействие на ЧСИ Е. Д. да извърши опис и изнасяне на публична продан на възбранени недвижими имоти и за разпределение на събрани суми по постановление от 07.07.2017г, в рамките на изпълнително дело. Настоящето определение е постановено, след като по частна жалба на настоящия касатор и на основание чл.274,ал.1 изр. първо ГПК ,състав на ВКС ІІІ г.о е постановил определение № 35 от 23.01.2018г по ч гр.д № 68/2018г, с което е отменил определение №3698/06.11.2017г на САС за поредно оставяне „без разглеждане” на частната жалба на Ю. П. Д. срещу решението на Пернишки ОС в частта ,с която в производство по чл.435 и сл. ГПК жалбата на същия срещу отказ на съдебния изпълнител е приета за недопустима, съответно оставена без разглеждане и е върнал делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по същество на тази частна жалба. С частната жалба, поддържана като допустима въпреки указанието за обратното в обжалваното определение ,се сочи преграждащия характер на определението поради възприетото от апелативния съд ,че в една част жалбата срещу отказа на ЧСИ да извърши исканите от присъединения взискател действия е била недопустима ,тъй като не е налице постановен отказ, който да се обжалва.Фактът на прекратяване на изпълнителното производство, който акт на ЧСИ Пернишки ОС е отменил със същото решение по жалбата в необжалваната му част, обективира отказ. Поддържа се ,че обжалваното определение е в противоречие с указанията по определение № 35 от 23.01.2018г по ч гр.д № 68/2018г на ВКС, които указания според жалбоподателя се изразяват в това да се разгледа по същество жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител .Това въззивният съд не е сторил и незаконосъобразно е приел, че същата не е допустима. Отговор не е постъпил Върховният касационен съд,III-то г.о намира, че частната касационна жалба е недопустима като насочена срещу акт на апелативен съд, който е окончателен и не подлежи на обжалване пред ВКС. Съгласно т.2 на ТР № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС, функционално компетентен да разгледа частни жалби срещу определения за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия изпълнителя е съответният апелативен съд чието определение е окончателно. ТР № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС запазва актуалността си и при сега действащия ГПК (ДВ бр.59/2007г), поради липсата на различия в характера на производството по обжалване действия на ЧСИ. Наред с това съгласно чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела,по които решенията не подлежат на обжалване,включително преграждащите определения по тези дела, потвърдени от въззивен съд като втора инстанция .Постановеното в случая определение на САС не подлежи на директен контрол тъй като не е преграждащо,за разлика от първоначално постановеното и съответно отменено от ВКС,с което е била оставена ”без разглеждане” допустима частна жалба. Касаторът възприема превратно съдържанието на указанията в определение № 35 от 23.01.2018г по ч гр.д № 68/2018г на ВКС ,които се свеждат до това да се разгледа по същество частната жалба срещу решението на Пернишки ОС в прекратителната част, а не да се разглежда по същество жалбата срещу действията на съдебния изпълнител в частта, приета от първоинстанционния съд за недупостим предмет на съдебната проверка по чл.435 и сл. ГПК. Поради това нито чл. 274,ал.2 ГПК – както счита касатора, нито чл.274 ,ал.3 ГПК – по изложените вече съображения, намират приложение и атакуваното определение не подлежи на касационно обжалване. Ето защо жалбата следва да бъде оставена без разглеждане Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,