Определение № 141 от 19.03.2025 г. на ВКС по н. д. № 250/2025 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т. 3 от НПК. Образувано е по повод разпореждане от 13.03.2025г. на районен съдия при РС – Русе, с което е прекратено производството по а.н.д. № 46/25г.по описа на същия съд и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е било образувано пред РС – Русе по жалба на С. Н. С. срещу НП № 38/30.12.24г. на ОД МВР- Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл.264, ал.1 от ЗМВР. В хода на развилото се пред РС - Русе съдебно производство, в периода от 16.01.25г. до 12.03.25г. всички съдии от състава на РС – Русе се отвели от разглеждане на делото. Позовали се на разпоредбата на чл. 31 във връзка с чл. 29, ал. 2 от НПК предвид направеното от жалбоподателя искане в жалбата делото да не се разглежда в РС - Русе, „защото състави от съда постановяват неистини в решенията си, за потвърждават НП….“ и предвид дадената от жалбоподателя оценка на дейността им по правоприлагане, указваща на съмнения в тяхната безпристрастност. С оглед на това и предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който производството е изпратено на осн. чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС намира, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно Районен съд – Разград. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС, І НО,