Определение № 9913 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9180/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на община Белово, подадена чрез адв. Х. Вълков, против Определение № 3184 от 02.07.2026 г. по адм. дело № 161/2026 г. на Административен съд – Пазарджик. С него е изменено Решение № 2645 от 04.06.2026 г. в частта за разноските, като Община Белово е осъдена да заплати на всеки от двамата жалбоподатели — Й. Н. С. и Д. Н. Г. — по 516,40 евро разноски. В частната жалба се поддържа, че присъждането на две адвокатски възнаграждения е необосновано, тъй като двамата жалбоподатели са подали обща жалба, представлявани са от един адвокат и по делото не са извършвани различни процесуални действия за всеки от тях. Твърди се и прекомерност на присъдените суми. Иска се отмяна на определението и оставяне без уважение на молбата за изменение на решението. В становище, чрез адв. Ц. Митева, Й. С. и Д. Г. оспорват частната жалба. Посочват, че всеки от тях е заплатил възнаграждение по отделен договор за правна защита и съдействие. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество — за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че по делото са конституирани двама жалбоподатели. За процесуалното представителство на всеки от тях са представени отделен договор за правна защита и съдействие и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от 1000 лв. Договорите и списъкът на разноските са представени преди приключване на разглеждането на делото. С първоначалното решение съдът е присъдил общо едно адвокатско възнаграждение от 1000 лв., а с обжалваното определение е изменил решението, като е присъдил на всеки жалбоподател платеното от него възнаграждение и държавна такса. Определението е правилно. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК при отмяна на административния акт разноските по производството се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Всеки от двамата жалбоподатели е страна по делото и е доказал извършен от него разход за адвокатска защита. Обстоятелството, че са подали обща жалба и са упълномощили един адвокат, не заличава отделните им договорни отношения и не превръща двете доказано платени възнаграждения в един разход. Доводът за еднакъв обем на процесуалните действия също не налага отмяна на определението. Той има значение при преценката на размера на разноските, но не обосновава отказ да се възстанови изцяло платеното от единия жалбоподател възнаграждение само защото защитата му е осъществена съвместно с тази на другия. По делото са присъдени по 1000 лв. адвокатско възнаграждение за всяко лице. С оглед предмета на спора, осъществената защита и данните по делото тези суми не се явяват прекомерни. Посочената в частната жалба липса на експертизи, свидетели и явяване на адвоката в съдебното заседание не води сама по себе си до различен извод. Следователно първоинстанционният съд законосъобразно е изменил решението в частта за разноските. Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. При този изход на производството основателно е и искането на Й. Н. С. и Д. Н. Г. за присъждане на разноски по частната жалба. Представени са отделни договори за правна защита и съдействие № 001908 и № 001909, както и списъци по чл. 80 ГПК, за адвокатско възнаграждение в размер на по 200 евро за всеки от тях. Разноските следва да бъдат възложени на Община Белово. Воден от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение