Определение № 810 от 23.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5084/2023 г.

Производство по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба подадена от адв.З. Т., пълномощник по делото на М. М., против Определение № 2373 от 04.08.2023 г. по ч.гр.д. № 3155/2023 г. на ВКС, С частната жалба се прави оплакване, че определението на ВКС не е съобщено на страната, че то подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, че е постановено 1 месец след като е било подадено от същия на 6.7.2023 г. чрез ОС-Плевен исканото допълнение-изложение на основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира подадената частна жалба е процесуално недопустима, поради следните съображения: С обжалваното със сегашната частна жалба определение на ВКС № 2373 от 04.08.2023 г. по ч.гр.д. № 3155/2023 г. на ВКС, е потвърдено определение № 831/06.06.2023 г. по в.гр.д.№ 172/2023 г. на ОС – Плевен за връщане на подадена от М. М. касационна жалба срещу въззивното решение по посоченото дело на ОС-Плевен, върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.284, ал.3, т.1 ГПК - непредставяне в указания срок на изложение на основанията за допускане касационно обжалване. Частната жалба следва да бъде върната като недопустима, тъй като определението на ВКС, срещу което е подадена, не подлежи на обжалване. С ТР № 2 по ТД № 2/2018 г. ОСГТК на ВКС се прие, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция, от което следва, че този акт не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, т.е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд. Съгласно чл.274, ал.2, изр. второ ГПК, на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат определения на ВКС в две хипотези: когато се прегражда по-нататъшното развитие на делото – т.е. за първи път ВКС прегражда развитието на делото, и когато това обжалване е посочено изрично в закона. Обжалваното с настоящата частна жалба определение на ВКС не попада в нито една от тези две хипотези, защото с него е осъществен инстанционен контрол върху разпореждане на окръжен съд, с което произнасяне от ВКС възможността за инстанционен контрол е изчерпана, и последващо обжалване не е изрично предвидено в закона. Определението, с което ВКС се произнася по същество в производство по чл.274, ал. 2 ГПК, е окончателно, независимо дали актът, срещу който е била подадена частната жалба, е с преграждащ характер. Само онези актове на ВКС- определения или разпореждания, с които ВКС прегражда пред себе си производството по делото, могат да се обжалват пред друг тричленен съдебен състав, а настоящият случай не е такъв. Частната жалба е следователно недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на ВКС, и следва да се остави без разглеждане, без да се обсъждат направените с нея доводи. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: