Решение № 7845 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 239/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на К. Г. Т. от гр. Елена срещу решение № 3762/24.11.2025 г., постановено по адм. дело № 486/2025 г. на Административен съд - Велико Търново. Релевира подробни оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл 209, т.3 АПК и иска отмяната му. Позовава се на съдебна практика на ЕСПЧ, необоснованост на правните изводи на първоинстнационния съд и нарушаване на правото му делото да се гледа от независим и безпристрастен съд. Твърди, че е лишен от право на зъщита, доколкото съдът не е допуснал и събрал поиставинет от него гласни и писмени доказателства. Ответникът - Агенция за социално подпомагане - София оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор, подаден в указания от съда срок. Представителят на Върховната касационнат прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК отнадлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил иска на К. Г. Т. от гр. Елена против Агенция за социално подпомагане - София, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 900,00 лв., в резултат от незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице в структурата на агенцията, изразяващо се в неизпълнение на влязло в сила Решение 1462/ 08.05.2025 г. по адм. дело № 255/ 2025 г. на Административен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Съдът е приел, че искът е неоснователн и недоказан. Съдът е направил правен извод, че е неоснователен и недоказан, като не са установени твърдяните от ищеца неимуществени вреди, посочени в исковата молба. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил от фактическа страна, че ищецът е подал заявление за достъп до обществена информация с вх. № 0403-94К-00-0142/ 25.02.2025 г. до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Елена, с което е поискал отговор и предоставяне на достъп до обществена информация по формулирани 16 броя въпроси. Тъй като не е получил отговор, същият е депозирал жалба до Административен съд - Велико Търново с правно основание чл. 58, ал. 1 от АПК, т.е. поради наличието на мълчалив отказ по подаденото заявление. По тази жалба е образувано адм. дело № 255/ 2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, като с Решение № 1462/ 08.05.2025 г. по същото дело, е отменен мълчаливия отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Елена, в частта относно поставените в заявлението въпроси под № 15 и 16 и преписката е върната на компетентния орган ново произнасяне в 14-дневен срок от получаване на съобщението за влизането в сила на това съдебно решение. Постановеното Решение № 1462/ 08.05.2025 г. по адм. дело №255/2025г. по описа на Административен съд – Велико Търново е влязло в сила на дата 08.05.2025 година. От приложеното по делото решение № 1462 от 08.05.2025г. по адм.д № 255/2025г. се установява, че въпросите, върнати за отговор на административния орган са относно това кои са упълномощените длъжностни лица от директора на ДСП-Елена за отпускане на социални помощи въз основа на молба-декларация, подадено от нуждаещ се гражданин и колко са лицата в община Елена, лишени от право на целева помощ за отопление, поради това, че не са я използвали по предназначение. Правилни са изводите на административния съд за това, че искът, подаден след отмяна на мълчаливия отказ на административния орган по т. 15 и 16 от заявлението за достъп до обществена информация, се явява допустим по правилото на чл. 204 АПК, доколкото е изпълнено изискването искът да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред. Правилна е и преценката за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Съдът обосновано въз основа на подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства е направил извод, че същите не установяват и не доказват твърдяното обстоятелство отмененият мълчалив отказ за достъп до обществена информация по т.15 и т.16 отзаявлението на ищеца да е пряка и непосредствена причина за твърдените в исковата молба неблагоприятни преживявания и емоци от ищеца. Оплакването за липса на достъп до независим и безпристрастен съд, ограничаващо основното право на ищеца също е неоснователно. Нито в исковата молба, нито в касационната жалба се излагат твърдения за факти и обстоятелства, котио да обосноват необходилостта съдът да се отведе от разглеждане на делото. В рамките на първоинстнационното производство съдът е допуснал исканите доказателства и ги е обсъдил подробно в мотивите на съдебния си акт. Не може да се приме, че същият се явяван немотивиран или необоснован. Отделно оттова следва да се отбележи, че съдът е посочил, че ищецът след връщане на преписката е получил отговор на поставените въпроси, което сочи, че е неоснователно твърдението за неизпълнение на съдебното решение, отменящо мълчаливия отказ на адмимнистративния орган. Правилна е преценката на административния съд, че не е налице пряка и непосредствена връзка между отменения отказ и твърдените в исоквата молба вреди. В този смисъл настоящата инстнация намира, че решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал.2, изр. второ АПК, съдът препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. Водим от изложеното, Върховният административен съд