Определение № 148 от 13.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 272/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба вх. № 2832 от 21.03.2014 г. на Г. Л. А. с искане за допълване на определение № 368 от 12.03.2014 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата – И. Б. Р. не изразява становище. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С определение № 368 от 12.03.2014 г. по настоящето дело на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение не е допуснато касационно обжалване на решение от 23.09.2013 г. по гр. дело № 185/2013 г. на Окръжен съд-Монтана. Същевременно в отговора на касационната жалба ответникът по същата и молител в настоящото производство е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като е приложено доказателство за извършването им /договор № 0051740 за правна защита и съдействие от 10.12.2013 г., удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 150 лева/. Ответникът има право на направените по делото разноски, които съставляват адвокатско възнаграждение /арг. чл. 78, ал. 3 ГПК/ и в случая същите разноски са в размер на 150 лв. С определението по чл. 288 ГПК не са присъдени съдебни разноски. Следователно направеното искане се явява основателно и молбата следва да бъде уважена на основание чл. 248 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение