Определение № 7601 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6004/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Н. Р. Н., вписан като адвокат в Софийска адвокатска колегия против чл. 30 от Етичен кодекс на адвоката, приет с Решение №324 на Висшия адвокатски съвет от 08.07.2005 г., обн. ДВ, бр. 60 от 22.07.2005 г., посл. изм. ДВ, бр.14 от 18.02.2025 г. с доводи за неговата нищожност. Върховният административен съд, като взе предвид предмета на жалбата и данните по делото, намира, че подадената жалба е недопустима по следните съображения: С жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, подадена от Н. Р. Н. се обжалва чл. 30 от Етичен кодекс на адвоката, приет с Решение №324 на Висшия адвокатски съвет от 08.07.2005 г., обн. ДВ, бр. 60 от 22.07.2005 г., посл. изм. ДВ, бр.14 от 18.02.2025 г. с доводи за неговата нищожност. Следва да бъде посочено, че Етичният кодекс е приет на основание чл. 121, ал. 1, предложение второ от Закона за адвокатурата. В специалния закон не е предвидена възможност за обжалване на Етичния кодекс на адвоката пред Върховния административен съд или пред друг съд. В чл. 132, ал. 2 АПК е регламентирано кои административни дела са подсъдни на ВАС и сред хипотезите, изброени в т.т. 1-7 вкл. не е посочен Етичния кодекс на адвоката. Не е налице и хипотезата на т. 8 на чл. 132, ал. 2 АПК, в която е предвидено, че на ВАС са подсъдни оспорванията срещу други актове, посочени в закон, тъй като специалният закон – Закона за адвокатурата, не предвижда такава подсъдност. Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, не е подведомствена на административните съдилища. В чл. 128, ал. 1 АПК е определена подведомствеността на административните съдилища и искането, с което е сезиран съдът не попада в нито една от изброените хипотези. Висшият адвокатски съвет не е административен орган по смисъла на § 1, т.1 от ДР на АПК. Съгласно тази дефиниция „Административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Етичният кодекс на адвоката не представлява индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, нито общ административен акт по чл. 65 АПК или нормативен административен акт по чл. 75 АПК, нито има характер на вътрешноведомствен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, поради което по отношение на него не намира приложение общата клауза за обжалваемост по чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и интереси. Предвид този специален статут на адвокатурата съдебната намеса в дейността й е ограничена до изрично предвидените в Закона за адвокатурата случаи. Законът е издаден на основание чл. 134, ал. 2 от Конституцията на Република България и с него се уреждат организацията и редът за дейността на адвокатурата, без да й се възлагат административни правомощия при приемане на Етичния кодекс на адвоката. Обстоятелството, че посочените в него етични норми, ако бъдат нарушени от адвоката, ще се ангажира дисциплинарната му отговорност, не променя характера и вида на акта, тъй като адвокатът има процесуална възможност да упражни своето право на защита по реда на чл. 136 и сл. от Закона за адвокатурата. В приложимите норми не е предвидена компетентност на административните съдилища, като единствено в случаите по чл. 130, ал. 2 от Закона за адвокатурата е предвидена възможност за обжалване на актовете на Висшия дисциплинарен съд, постановени като първа инстанция, пред Върховния касационен съд. Допустимостта на оспорването представлява абсолютна процесуална предпоставка за образуване на делото, респективно - за разглеждане на искането по същество, поради което за нея съдът следи служебно. В случая не се оспорва законосъобразността на административен акт, действие или бездействие на административен орган. По изложените съображения, подадената жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено на основание чл. 159, т. 1 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение