Определение № 849 от 23.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4389/2025 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба (озаглавена „искане“) с вх. № 23120/12.12.2025 г. жалбоподателят-ответник Й. Р. Ж., чрез процесуалния си пълномощник адв. М. К. моли съда да измени постановеното по делото определение № 5587/02.12.2025 г. в частта, с която е осъден да заплати на ищеца по делото „Д. пропъртис“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1 000 лв., като не присъжда тези разноски на дружеството-ищец, а при условията на евентуалност – да ги намали поради прекомерност, съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК. Насрещната страна „Д. пропъртис“ ЕООД, в отговора си с вх. № 2012/30.01.2026 г., чрез процесуалния си пълномощник адв. Д. К. излага доводи за неоснователност на молбата. Съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна по делото; направеното с молбата евентуално искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, е също своевременно. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. Действително, както твърди молителят, писменият договор за правна защита и съдействие от 05.11.2025 г. (лист 13 от делото), с който е уговорено адвокатското възнаграждение в размер 1 000 лв., платимо по банков път в срок до същата дата 05.11.2025 г., е сключен между „Д. пропъртис“ ЕООД и адв. Д. Н. Д., а подаденият от името на дружеството отговор на частната жалба на молителя, е изготвен и подписан от адв. Д. С. К.. Вярно е и твърдението на молителя, че дружеството е извършило превода на сумата 1 000 лв. по банковата сметка на адв. Д. на 04.11.2025 г. (лист 15 от делото) – в деня преди подписването на договора. Неоснователни са обаче доводите на молителя, че при тези обстоятелства на дружеството-ищец не следвало да се присъждат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото частно производство, образувано по частната жалба на молителя срещу преграждащото определение № 3936/06.08.2025 г., постановено по гр. д. № 4676/2024 г. от друг състав на ІV-то гр. отд. на ВКС. Дружеството-ищец има двама надлежно упълномощени процесуални пълномощници по делото – адв. Д. Н. Д., упълномощен от (чрез) управителя на дружеството (с пълномощно на лист 52 от гр. д. № 4676/2024 г., както и с пълномощно на лист 14 от настоящото дело) и адв. Д. С. К., преупълномощен от (чрез) адв. Д. (с пълномощно на лист 53 от гр. д. № 4676/2024 г.), като това е изрично посочено и в отговора на частната жалба, изготвен и подаден от (чрез) адв. К. (листове 11 и 12 от настоящото дело). След като страната е упълномощила един адвокат, с когото е договорила и комуто е платила адвокатското възнаграждение, като му е учредила представителна власт да я представлява пред всички инстанции по делото, както и да преупълномощава и други адвокати със същата представителна власт, тя може и да е в неизвестност дали и кога пряко упълномощеният адвокат е преупълномощил друг адвокат, както и че не първият, а вторият от тях е извършил процесуалните действия по делото от нейно име. Следователно, при благоприятен за страната изход на делото, тя не може да бъде лишена от правото си по чл. 78, ал. 1 или ал. 3 от ГПК да й бъдат присъдени направените от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение на пряко упълномощения адвокат, само заради това, че процесуалните действия са извършени не от него, а от преупълномощения от него адвокат. Писмената форма на договора за адвокатска услуга (за правна защита и съдействие) е форма за доказване, а не за действителност на договора (това изрично е разяснено и в мотивите към т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС), поради което няма пречка страната да заплати уговореното с него възнаграждение, преди писменото оформяне на договора. В случая дружеството-ищец е заплатило на 04.11.2025 г. в 18.23 ч. по банковата сметка на пряко упълномощения от него адв. Д. сумата 1 000 лв., с посочено основание „оказване на правна защита и съдействие“, което напълно кореспондира с предмета на подписания от тях на следващия ден, договор за правна защита и съдействие от 05.11.2025 г. – оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и подаване на отговор на частната жалба на Й. Р. Ж. (молителя) срещу определение № 3936/06.08.2025 г. по гр. д. № 4676/2024 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, като самият отговор е подаден чрез куриерска фирма на 06.11.2025 г. и е постъпил във ВКС на 07.11.2025 г. При тези обстоятелства съдът намира за неоснователни доводите на молителя, че посоченото основание за банковия превод от 04.11.2025 г. на сумата 1 000 лв. не можело да се свърже с подписания на следващия ден договор за правна защита и съдействие от 05.11.2025 г., с който е уговорено адвокатското възнаграждение именно в размер 1 000 лв.; респ. – намира за основателни съображенията в отговора на дружеството, че авансовото заплащане на адвокатското възнаграждение – преди подписването на самия договор, не е изключена от закона възможност. Основателно е обаче евентуалното искане на молителя за намаляване, поради прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, на присъдените в полза на дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1 000 лв. Развилото се по настоящото дело частно въззивно производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК е с малка фактическа и правна сложност, като не е насрочвано в открито заседание, а е приключило с постановеното в закрито заседание определение № 5587/02.12.2025 г., с което е потвърдено определение № 3936/06.08.2025 г. по гр. д. № 4676/2024 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на молителя-ответник, подадена срещу неподлежащо на касационен контрол въззивно решение. Защитата на дружеството-ищец срещу частната жалба на молителя се изчерпва с изготвения от адв. К. отговор на жалбата, който (съответно на жалбата) не е значителен по обем и обсъдените в него въпроси относно начина на определяне на цената на иска по чл. 135 от ЗЗД за относителна недействителност на договор с предмет недвижим имот, както и относно неизменността на цената на иска в течение на производството по делото, също не се отличават с голяма правна сложност – по тях е формирана трайно установена (по втория въпрос – и задължителна) практика на ВКС, част от която е цитирана в отговора. Нисък е и материалният интерес по делото – цената на иска е 702.40 лв. – значително по-малка от заплатеното адвокатско възнаграждение в размер 1 000 лв. Предвид гореизложеното, неоснователно е бланкетното становище на дружеството-ищец, че възнаграждението не било прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и че е съобразено с Нар. № 1/09.07.2004 г. за ВАР на ВАдвС, като относно последния довод съдът съобразява и тълкуването по преюдициалното запитване, дадено с решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, съгласно което при намаляване и определяне размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, съдът не е обвързан от размерите, посочени в тази наредба, респ. – от ограничението по чл. 78, ал. 5 – in fine от ГПК, което чрез препращането към чл. 36 от ЗАдв препраща и към наредбата. В заключение съдът намира, че присъдените с определение № 5587/02.12.2025 г. – в тежест на молителя, респ. – в полза на насрещната страна, разноски за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за частното производство по делото в размер 1 000 лв., се явяват прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което следва да се намалят на сумата 350 лв., която съответства на очертаната по-горе действителна фактическа и правна сложност на частното производство, предвид и неговия предмет и обема на положения от процесуалния пълномощник на ищеца труд по осъществяване на защитата му в това производство; респ. – по този начин следва да се измени по реда на чл. 248 от ГПК, постановеното по делото определение в частта му за разноските. Предвид подмяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., горната сума от 350 лв., присъждана с настоящото определение, следва да се превалутира и закръгли съгласно чл.чл. 11-13 от ЗВЕРБ, при което същата възлиза на 178.95 евро. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение