Определение № 2235 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2167/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е от Т. С. М., С. Т. М. и Р. Ж. М. чрез адв. М. П., молба вх. № 501230 от 27.02.2023 г., получена на електронната поща на ВКС на 24.02.2023 г., за отмяна на влязлото в сила решение № 50115 от 24.11.2022 г. по гр. д. № 4830/2021 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о. Молителите твърдят, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са им били известни при решаването му и с които не са могли да се снабдят своевременно, както и че по делото са представени неистински официални документи, поради което искат отмяна на влязлото в сила решение. От ответника по молбата Х. С. С. чрез адв. А. П. е постъпил писмен отговор със становище, че молбата е недопустима поради просрочие като подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, а по същество е неоснователна. Проверката по допустимостта на молбата за отмяна обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и точно и мотивирано формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай молбата за отмяна изхожда от легитимирана страна и има за предмет влязло в сила решение. Молбата отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, тъй като съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, подкрепено с представените копия от писмо изх. № 2023-БС/или Ч/-00-000170001 от 23.02.2023 г. на главния архитект на Община Балчик, разрешение за строеж № 284 от 08.10.1986 г., скица-виза № 494 от 08.05.1986 г., 3 бр. скици от 23.02.2023 г., съставляващи извадка от ПУП, одобрен със заповед № 26 от 04.11.1985 г., и скица-виза № 92 от 20.02.1985 г. И доколкото предпоставка за подаването на молба за отмяна е наличието на влязло в сила неблагоприятно за молителя съдебно решение, а в случая решението е влязло в сила на 24.11.2022 г., молбата за отмяна, подадена на 24.02.2023 г., не е просрочена. Останалите доводи за просрочие, поддържани от ответника по молбата, касаят съществото на спора и не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде допусната за разглеждане в открито заседание, водим от което