Определение № 9358 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9422/2025 г.

Постъпила е частна касационна жалба от Д. Й. В. от [населено място], обл. Пловдив, чрез адв. Вълчев, срещу протоколно Определение от 10.07.2025г. по адм. дело №1201/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на лицето за конституирането му като заинтересовано лице по делото. В частната касационна жалба за излагат множество аргументи за неправилност на съдебния акт, респ. се настоява за отмяната му и решаване въпроса от касационната инстанция. В срока по чл.232 АПК е постъпил писмен отговор по така подадената частна касационна жалба от „Толи“ЕООД, чрез адв. Бакоева, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледан по същество – за неоснователна. С обжалваното определение първостепенният състав на Административен съд – Пловдив е оставил без уважение искането на В. за конституирането му като заинтересована страна по адм. дело №1201/2025г. по описа на съда, като е приел, че за физическото лице не е налице непосредствен(пряк) правен интерес, който обосновава засягането на негови права или законни интереси от този акт. Настоящият състав на касационната инстанция споделя този извод. В по-общ план следва да се посочи, че всеки издаден административен акт от гледна точка на начина на засягане на неговите адресати, може да бъде или благоприятен, или неблагоприятен за тях. Когато той е неблагоприятен за тези субекти се поражда право да го оспорят било по административен или по съдебен ред, за да проверят неговата законосъобразност, ако са налице разбира се и останалите предпоставки за допустимост. Когато последната възможност е била преградена, то същите могат и следва да се конституират като заинтересовани страни, така като е посочено и в новелата на чл.153 ал.1 АПК, но същата има предвид тези субекти, за които актът е благоприятен(арг. от чл.162 ал.2 АПК), пред каквато хипотеза безспорно не сме изправени. Това е така защото с акта, предмет на съдебното производство, не се извършва никаква промяна в правната сфера на В., респ. със стабилизирането му нито се създават, нито се променят права или задължения, респ. се засягат интересите на този субект. Това е така, защото по същество с решението на Директор РИОСВ – Пловдив от 19.05.2025г. не се одобрява осъществяване на инвестиционна предложение „Изграждане на кариера за добив на пясъци и дребен чакъл в концесионна площ „[наименование]“ в землището на [населено място], обл. Пловдив. Или непосредствено засегнат от акта е само заявителят „Толи“ЕООД, чието предложение не е одобрено. Доколкото съдът в тези производства не е сам инстанция по същество, то одобряването или неодобряването е предмет на разрешаване само в административната фаза на процеса, респ. съдебният акт няма как да засегне права или законни интереси на В.. Що се отнася до реферирането към Орхуската конвенция, то следва да се отбележи, че налице е разлика между прякото засягане на права и интереси по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, съответно чл.120, ал.2 от Конституцията, и засягането, което актовете, свързани с опазване на околната среда имат по отношение на т. н. „засегната общественост“. "Засегната общественост" по смисъла на § 1, т. 25, във връзка с т. 24 от ДР на ЗООС, на която е предоставено правото да оспорва актовете по специалния закон, е понятие по-широко от понятието "заинтересована страна" по чл. 147, ал. 1 АПК. Създадената правна рамка обаче има за цел да даде възможност на по-широк кръг от субекти да защитават обществения интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС, т.е. създадена е по-широка легитимация за оспорване на актовете, приключващи различните процедури по този закон. В настоящата хипотеза безспорно за физическото лице не е налице възможност за атакуване решението на Директор РИОСВ – Пловдив, поради характера на разпореденото с него. Извън това обаче и доколкото В. отбелязва, че е заинтересован като собственик на имот, засегнат от инвестиционното предложение(в неговия обхват – нива 5,700 дка в м. „[наименование]“), то преценката тук се извършва на база възможното конкретно засягане на права или интереси на лицето от акта, което следва да е и пряко(непосредствено). В тази връзка „неодобряването“ на инвестиционното предложение има за последица – липсата на промяна в съществуващото положението, т. е. то остава такова, каквото е. Консеквентно това обосновава и извода за законосъобразност на акта на административния съдия в разглеждания случай, поради което протоколното му определение следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение