Определение № 5939 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4245/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 290 ГПК Решение № 647 от 30.10.2025 г. съставът на ВКС се е произнесъл по предмета на спора и по отговорността за разноските, направени пред трите инстанции. Последвало е подаването на молба с вх.№ 20214 от 03.11.2025 г., изходяща от адвокат Г. С. от САК в качеството му на пълномощник на ответниците по иска и по касация „Техноресурс“ ООД и „Хидротурс - 94“ ООД. Заявено е искане за изменяване на съдебното решение на основание чл. 247 ГПК, тъй като присъденото с решението не отговаря на действителните разноски. Позовава се на прекомерност с твърдение, че възражение на това основание е направено в съдебното заседание, но не е взето под внимание. Преписи от молбата са връчени на касаторите, от които са постъпили становища, както следва: с вх.№ 22095 от 28.11.2025 г. – от Н. К. Н., Ц. П. К., П. П. К., К. П. К. и Д. П. К. – чрез адвокат Н. К. от САК; с вх.№ 22172 от 28.11.2025 г. – от Ц. С. Я., Я. Т. М., Е. С. Я., З. Д. И., В. В. В. и Ц. Д. Ц. - чрез адвокат М. Р. от САК; с вх.№ 22713 от 08.12.2025 г. – от Б. С. Н., Я. С. Н., Н. В. К., В. В. Р., Л. Г. К., С. М. С., Е. И. Т., И. А. Н., И. Ц. П. и С. Ц. Н. – чрез адвокат Д. М. от САК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: Макар и квалифицирани от молителите като такива по чл. 247 ГПК, заявените с молба с вх.№ 20214 от 03.11.2025 г. искания намират своето основание в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК. Молбата е подадена в предвидения от закона срок от легитимирани лица, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна по следните съображения: С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение исковите претенции са уважени изцяло. Съставът на ВКС подробно е изложил съображения относно вида и размера на подлежащите на присъждане в полза на ищците разноски по делото. С молбата по чл. 248 ГПК не се сочи на никакви конкретни обстоятелства, които да съставляват грешки при изчисленията или по приложението на чл. 78, ал. 1 ГПК. Противно на поддържаното в молбата по чл. 248 ГПК, съставът на ВКС е разгледал заявеното пред касационната инстанция от пълномощника на ответниците по иска и по касация възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на доказано заплатените от ищците адвокатски възнаграждения, което е преценено като неоснователно предвид цената на предявените искове и действителната фактическа и правна сложност на спора. При тези факти не се констатира наличието на основание за преразглеждане на въпроса за персоналната отговорност за разноските, поради което разглежданата молба следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение