Определение № 129 от 28.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3026/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 5164613/10.10.2019 г. от Т. Л. Г., [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 55331/01.03.2019 г., постановено по гр. д. № 16508/2016 г. по описа на Софийски районен съд. С посоченото решение, постановено във втората фаза на делбата, е изнесен на публична продан допуснатият до делба между бившите съпрузи Т. Л. Г. и Г. Ц. Г. недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 68, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 106,28 кв. м. /подробно описан/, заедно с таванско помещение № 68 с площ от 13,6 кв. м., и 1,437 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя; постановено е сумата, получена от продажбата, да се разпредели между съделителите, както следва:1/2 ид. ч. за Т. Л. Г. и 1/2 ид. ч. за Г. Ц. Г.; Т. Л. Г. е осъдена да заплати на Г. Ц. Г. сумата от 15 864,86 лева – обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за ползването през периода от м. 03.2015 г. до м. 01.2018 г. на приспадащите му се идеални части в недвижимия имот, както и сумата от 300 лева – мораторна лихва за периода от 01.03.2015 до 30.01.2018 г.; Т. Л. Г. е осъдена да заплати на Г. Ц. Г. сумата от 8 746,58 лева – сума, с която същата се е обогатила за сметка на Г. Ц. Г. за заплатени от него консумативни разходи за вода и топлинна енергия във връзка с ползването от страна на Т. Л. Г. на процесния недвижим имот, както и сумата от 1 528,53 лева – мораторна лихва за периода от 19.02.2015 г. до 30.01.2018 г.; и са отхвърлени предявените от Г. Ц. Г. против Т. Л. Г. искове по чл. 59 ЗЗД в частта, за разликата над присъдената сума от 8 746,58 лева до пълния предявен размер от 10 298,41 лева, както и иска за мораторна лихва върху тази сума за периода от 29.03.2014 г. до 30.01.2018 г. за разликата над присъдената сума от 1 528,53 лева до пълния предявен размер от 1 565, 66 лева. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителката твърди, че делото е с предмет съдебна делба на недвижим имот – гореописания апартамент № № 68, находящ се в [населено място], придобит от нея и бившият ѝ съпруг Г. Ц. Г. в режим на СИО по време на брака им чрез договор за продажба № 51 от 29.01.1997 г. Твърди, че гр. д. № 16508/2016 г. по описа на Софийски районен съд, образувано по предявения от Г. Ц. Г. против нея иск за делба от 24.03.2016 г., е разгледано в нейно отсъствие, като вследствие на допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с призоваване на страните, същата е била лишена от възможност да участва в делото. По делото е изискана и извършена справка за постоянния и настоящия ѝ адрес, като е установено, че това е адресът, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Макар по делото да са налични данни за безрезултатни посещения на посочения адрес, молителката сочи, че направените в приложените съобщения отбелязвания са неверни, доколкото тя живее на този адрес от януари 1997 г., към момента с нея живее и пълнолетната ѝ дъщеря Й. Г. Г., всички съседи я познават. Същевременно в съобщенията било отразено, че „никой не отваря, оставено е съобщение без резултат, а съседите твърдят, че не познават търсеното лице“. Предвид изложеното, Т. Л. Г. твърди, че призовкарят не е изпълнил служебните си задължения, поради което съобщенията за образуваното дело не са ѝ редовно връчени. Бланкетно е посочено и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, без конкретни съображения в тази насока. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата за отмяна Г. Ц. Г., чрез пълномощника си адвокат И. С., в писмено становище оспорва същата като недопустима, по същество и като неоснователна, с искане да бъде оставена без разглеждане, респективно без уважение. Излагат твърдения, че молбата е подадена след тримесечния преклузивен срок, оспорват и наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: Молбата за отмяна изхожда от легитимирано лице. Изложените твърдения сочат основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата е подадена на 10.10.2019 г., т. е. в предвидения съобразно разпоредбите на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечен срок, с оглед датата, на която молителката твърди, че е узнала за решението – 07.09.2019 г. – след телефонен разговор с ответната страна, с която бившият ѝ съпруг я е уведомил, че следва да посети съда за получаване на решение по „някакво дело“. Липсват изрични доказателства за по – ранно узнаване. Молбата за отмяна, основаваща се на твърдение за нарушено право на защита на страна в процеса, следва на това основание да се приеме за допустима, а преценката за нейната основателност и дали вследствие на нарушаване на съответните правила молителката е била лишена от възможността да участва по делото и не е била надлежно представлявана, ще се извърши със съдебното решение. Ето защо молбата за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане за произнасяне по същество по нейната основателност. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.