Определение № 129 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 101/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК, образувано по частна жалба на „Г” А. ,чрез представляващия го М. Д. срещу определение №760 от 10.10.2008г. на Софийски апелативен съд, с което в производство по чл. 213 и сл. от ГПК (отм) вр. § 2 от ГПК е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия касатор, като подадена срещу определение на Софийски градски съд, което не подлежи на обжалване с частна жалба. Частният жалбоподател поддържат оплакване за неправилност на определението, засегнато се явява правото на ищеца да определи предмета на спора,да намали исковете си ,което ще се отрази и на родовата им подсъдност. Поради това незаконосъобразно е прието ,че определението за отказ да се допусне изменение по реда на чл. 116 от ГПК, не е преграждащо. Действията на двете инстанции обуславят не само извод за незаконосъобразност, но и налагане на административни санкции на съдиите. Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. Частната жалба на „Г” А. <Ад&@А. &/span>, оставена без разглеждане с обжалваното понасотящем въззивно определение, е постъпила срещу определение от 14.04.2008г на Софийски градски съд, І г.о 7 състав по гр.д. 862/2002г, с което в първа инстанция е оставено без уважение искане на ищеца ,изложено в молба от 28.02.2008г ,за намаление по размер на предявените частични искове. Според предходни уточнения (виж молба № 24677/26.09.2002г,молба вх. № 33709/19.12.2002г, молба вх. № 2962/31.01.2003г,постъпили преди първо съдебно заседание ,молба от 09.07.2003 за съдебно заседание от 10.07.2003г, молба вх. № 1* от 14.06.2004г ,съдържащи уточнения след оставяне на произвобството без движение и молба вх. №22926/15.07.2004г,по уточнение и увеличение на иска за пропуснати печалби ), исковете три на брой. Към тези уточнения ,вече приети като предмет на отделни искове при разглеждането на спора пред СГС І -12 състав, след преразпределение на делбото са изискани и допълнителни уточнения, по реда на чл. 100 ал.1 от ГПК, от настоящия първоинстанционен състав.(виж определение от 19.05.2005г по гр.д. №862/2002г). Ищецът е представил молба от 11.07.2005г ,с която поддържа уточенията: първият иск е за преки загуби ,частичен, вторият е за мораторни лихви,частичен ,третият ,също частичен е за пропуснати ползи,по същетво обективно съединени искове на различни основания ,които ищецът групира като три иска. Копия от всички молби ищецът е представил за връчване (молба от 07.07.2006г ) След като съставът е отказал да уважи искане за самоотвод и в доклада си от съдебно заседание на 19.02.2008г е прел да е предявен само един иск с цена 48 176 000 лева ,както е било посочено първоначално в исковата молба ,е постъпила молбата на ищеца от 28.02.2008г, с която на основание чл. 116 от ГПК е заявено и уточнено поисканото намаление на петитума, отказано с обжалваното определение. При така извършениите процесуални действия от съда и страните въззивният съд правилно е приел ,че определението от 14.04.2008г на Софийски градски съд, І г.о 7 състав по гр.д. 862/2002г не е преграждащо по смисъла на чл. 213 б. „а” от ГПК (отм). Определенията, с които се оставя без уважение молба за изменение на иска по реда на чл. 116 от ГПК, не са от категорията актове ,за които процесуалният закон предвижда изрично обжалване с частна жалба. От това следва ,че по- горната инстанция не може да упражни допустимо поискания от касатора контрол за законосъобразност по реда на чл. ІХХ от ГПК (отм),т.е в производство по частна жалба. Следва да се констатира, че процесуалният закон е приложен правилно от въззивния съд, оставил без разглеждане частна жалба срещу акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване. Друг въпрос настоящата частна касационна жалба не поставя, поради което е неоснователна. Независимо от гореизложеното, при по- нататъшните процесуални действия решаващият първоинстанционен съд следва да има предвид, че очертаната в доклада ,както и в съображенията по определението от 14.04.2008г материална предметност на спора като по един иск ,не е правилна. Следва да има предвид ,че ищецът във всяко положение на делото може да измени петитума на обективо съединените искове и за да постанови допустимо решение, съдът следва да се съобрази с това. Ищецът също следва да има предвид, че намалението на исковете по размер ,като обусловено от неговото волеизвление обстоятелство,настъпило след завеждане на делото, не води пряко до промяна на родовата подсъдност – чл. 93 ал.3 от ГПК (отм). Но това решава единствено съдът, пред който делото е вече висящо - чл. 92 ал.1 от ГПК (отм). По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,