Определение № 3974 от 12.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2961/2025 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Т. Р. И. от [населено място] против определение № 2008 от 23.04.2025г. по ч.гр.д. № 1308/2025г. на ІV г.о. на ВКС, с което е прекратено производството по делото. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което да му бъде предоставена правна помощ. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: Сега обжалваното определение е постановено по подадена въззивна частна жалба от Т. И. с вх.№ 495 от 29.07.2022г., съдържаща искане за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса в размер на 15лв.по друга негова частна жалба, насочена срещу определение № 3028 от 19.11.2022г.на САС, с което е оставена без уважение негова молба с вх.№ 20576 от 4.10.2022г. за предоставяне на правна помощ по частна касационна жалба с вх.№ 9563 от 7.06.2021г.срещу определение № 1305 от 8.05.2021г.по в.ч.гр.д.№ 1070/21г.на САС. В продължение на четири години, настоящият частен жалбоподател е подавал множество молби по чл.83, ал.2 и чл.95 ГПК и частни жалби срещу отказите на САС да ги уважи, които са били разглеждани от ВКС и отказите на САС са потвърждавани, като до настоящият момент четири различни състави на ВКС са преценявали по същество предпоставките по чл.83 ал.2 ГПК и са достигнали до извода, че материалното положение на Т. И. му позволява да заплати държавна такса от 15лв.по подадена от него частна жалба. Със сега обжалваното определение № 2008 от 23.04.2025г. по ч.гр.д. № 1308/2025г., съставът на ІV г.о. на ВКС е приел, че липсва правен интерес от произнасяне по поредната молба с правно основание чл.83, ал.2 и чл.95 ГПК, защото към настоящият момент – първият от поредицата актове, а именно: разпореждане от 16.12.2020г. по гр.д. № 6255/2017г. на СГС - е влязло в сила след като състав на ВКС по ч.гр.д.№ 1019/20205г.се е произнесъл по същество с определение № 1555 от 27.03.2025г. и е потвърдил определение № 1305 от 18.05.2021г.по гр.д.№ 1070/2021г.на САС. С влизане в сила на това разпореждане е преустановена злоупотребата с право от страна на Т. Р., изразяваща се в подаване на каскадни неоснователни молби и частни жалби, чиято цел е шиканиране на процеса. Основното възражение на жалбоподателя срещу така постановения акт е свързано с твърдението му за ограничаване на правото му на ефективна защита, доколкото не му е осигурена правна помощ и че крайният извод на съда за липса на правен интерес представлява отказ от правосъдие. Твърди, че липсата на юридическо образование възпрепятства възможността му да разполага с адекватна правна защита. Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира направените възражения от жалбоподателя за неоснователни, а обжалвания акт за правилен, поради следните съображения: В случая първоинстанционният съд е постановил акта си по съществото на спора на 1.11.2019г., уважавайки предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД, предявен срещу Т. Р. И. и Р. И. И.. Последвала е въззивна жалба от настоящия жалбоподател, разглеждането на която е възпрепятствано от подадените множество поредни частни жалби срещу отказите на съда да уважи подадените от Т. И. молби за освобождаване от внасяне на държавна такса от 15лв. Първото разпореждане, с което е поставен подобен отказ е от 16.12.2020г. по гр.д. № 6255/2017г. на СГС и същото – както правилно е констатирано от предходния състав на ВКС - е влязло в сила на 27.03.2025г. след постановяване на окончателния акт на ВКС по ч.гр.д.№ 1019/20205г. Съобразно установената съдебна практика /вж. напр. определение по ч.гр.д.№ 1076/2014г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1307/2025г.на ІІ г.о./- злоупотребата с процесуални права, по смисъла на чл.3 ГПК, има различни проявни форми, включително и при последователно създаване на верига от частни жалби, с което се извършват допустими процесуални действия, които обаче целят заобикаляне на закона или увреждане на насрещната страна. Когато злоупотребата цели неоснователно забавяне на делото, какъвто е настоящият случай - съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното му разглеждане, включително като не уважава неоснователните искания на страните, използвайки средствата на ГПК за преустановяване на действията, съставляващи злоупотреба с право. В случая – последицата на преустановената увреждащата злоупотреба следва да е преустановяване на разглеждането на идентичните частни жалби и администриране на подадената от молителя въззивна жалба. В този смисъл не може да се възприеме твърдението на страната за ограничаване на правото му на ефективна защита. В случая – правната помощ, която жалбоподателят е конкретизирал, че иска е за обжалване на определение от 10.08.2020г., с което е оставено без уважение искане по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса по въззивна жалба. По делото е налице поставен съдебен акт /разпореждане от 19.12.2019г.по гр.д.№ 6255/2017г.на СГС/, с който молителят е бил освободен от това задължение за внасяне на държавна такса по подадената от него въззивна жалба. Следователно, няма основание за се твърди, че е налице ограничаване на правото на ефективна защита. Не е налице и отказ от правосъдие, доколкото многократно е преценявано от различни състави на ВКС, че молителят разполага с възможност за внасяне на държавни такси по частни жалби от по 15лева. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение