Решение № 8513 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13602/2016 г.

Решение № 8513 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13602/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на "П." ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С., ул. "С." №..., ет. ... срещу Решение № 5525 от 4.08.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 10354/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на "П." ЕООД срещу Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-24 от 27.03.2015 г. на ревизионни органи в Столична община, с който на дружеството, за периода 1.01.2009 - 31.12.2013 г. са определени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 12 511, 00 лв. и лихви 4 169,15 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 60 111,11 лв. и лихви 24 222,46 лв.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - "П." ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, не е установил правилно релевантните факти и не е обсъдил всички факти, имащи значение на законосъобразността на оспорения акт. Не е отчел, че ревизионният акт е издаден при липса на материална компетентност - по делото не са представени доказателства от кога Л. К. заема длъжността директор на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" в Столична община и компетентна ли е да назначава ревизиращия орган.

Съдът е направил неправилен извод досежно погасяването по давност на задълженията за 2009 г., както и задълженията за лихви с оглед на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Не е отчел, че процесният имот попада извън районна на организираното от общината сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Не е отчел, че не са представени доказателства за реално предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от общината. Неправилно е решението и в частта досежно приетия размер на данъчната оценка.

Неправилно счита решението и в частта досежно разноските, поради недоказаност на присъдените разноски.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да обяви нищожността на оспорения ревизионен акт или да го отмени или да върне делото за ново разглеждане. Касаторът се представлява от адв. Д. А. и адв. А. П., Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба - кметът на Столична община, счита същата за неоснователна.

Сочи, че по делото са представени доказателства както за предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо. Счита, че в случая приложим е чл. 63, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съдът правилно е ценил доказателствата и приложил материалния закон.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. Т. П., Софийска адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. "П." ЕООД е собственик на недвижим имот - урегулиран поземлен имот ХII-1220, кв. 59а, м. "Вилна зона- С. - Драгалевци II част", административен адрес ул. "Хилендарски манастир" № 16 с площ от 780 кв. м. по нотариален акт и 830 кв. м. по скица, ведно с построената в имота двуетажна вилна сграда със застроена площ от 155,71 кв. и разгъната застроена площ от 526,66 кв. м.

1. На 11.08.2008 г. и на 30.06.2010 г. "П." ЕООД подава декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ. Посочена е отчетна стойност 1 955 830,00 лв. - 136 908,10 лв. на земята и 1 818 921,90 лв. на сградата. За имота е открита данъчна партида.

1. На 21.10.2008 г., със Заповед № РД-09-3917, кметът на Столична община определя служителите в Столичната община, които да изпълняват правомощията на органи по приходите като под точка 2 фигурират началниците на отдели в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", а под точка 6 - главните инспектори в същата дирекция.

1. На 5.12.2012 г. е извършена промяна в отчетната стойност на сградата и тя е декларирана на 668 139,00 лв.

1. На 21.03.2013 г. с акт, рег. № МДТ-6600-102, директорът на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" определя началника на отдел "Ревизионен контрол и правно-нормативна дейност" в дирекцията да упражнява компетентността по възлагане на проверки и ревизии.

1. На 10.11.2014 г., със Заповед № МДТ-РД-01-142, издадена на основание чл. 112 и 113 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), началник отдел "Ревизионен контрол и правно нормативно обслужване" в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" в Столична община, възлага данъчна ревизия на "П." ЕООД за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2013 г. за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци като определя началника на отдел "Ревизионен контрол и правно нормативно обслужване" и главен инспектор в дирекцията за ревизиращи органи.

1. На 27.02.2015 г. ревизиращите органи издават Ревизионен доклад, рег. № МДТ-2600-206, който е връчен на ревизираното лице.

1. На 31.10.2008 г. със Заповед № РД-09-3980, на 29.10.2009 г. със Заповед № РД-09-1544, на 29.10.2010 г. със Заповед № РД-09-1787, на 31.10.2011 г. със Заповед № РД-09-1829, на 30.10.2012 г. със Заповед № РД-09-722 кметът на Столична община, на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ определя районите, в които общината ще предоставя услугите - имотът на ул. "Хилендарски манастир" № 16 попада в границите на районите, за които общината не предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване, а предоставя услугите поддържане на чистотата на територии за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депо.

1. За 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013 г. данъкът върху недвижимите имоти е 1,875 промила върху данъчната оценка на недвижимия имот съгласно чл. 15 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци.

1. За 2009 г. таксата за битови отпадъци е 8,20 промила (4,20 промила за обезвреждане на битови отпадъци и 4,00 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване), съгласно Решение № 34 от 29.01.2009 г. на Столичния общински съвет;

За 2010 г. таксата за битови отпадъци е 7,40 промила (2,20 промила за обезвреждане на битови отпадъци и 4,20 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване), съгласно Решение № 765 от 17.12.2009 г. на Столичния общински съвет;

За 2011 г. таксата за битови отпадъци е 6,30 промила (2,80 промила за обезвреждане на битови отпадъци и 3,50 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване), съгласно Решение № 33 от 27.01.2011 г. на Столичния общински съвет;

За 2012 г. таксата за битови отпадъци е 6,20 промила (2,80 промила за обезвреждане на битови отпадъци и 3,40 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване), съгласно Решение № 81 от 27.12.2011 г. на Столичния общински съвет;

За 2013 г. таксата за битови отпадъци е 6,40 промила (3,00 промила за обезвреждане на битови отпадъци и 3,40 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване), съгласно Решение № 644 от 20.12.2012 г. на Столичния общински съвет;

1. На 27.03.2015 г. ревизионният екип издава Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-24, с който определя на "П." ЕООД за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2013 г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 12 511,00 лв. и лихви 4 169,15 лв. и задължения за такса за битови отпадъци в размер на 60 111,11 лв. и лихви 24 222,46 лв. при определена за 2009 г. и 2010 г. данъчна оценка на имота, която е отчетната му стойност, а за 2011, 2012 г. и 2013 г. по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност.

1. На 3.09.2105 г., с Решение № СО15-РД-22-01-18, кметът на Столична община потвърждава Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-24.

1. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебно-икономическа експертиза, която определя данъчната оценка на имота.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 3 ЗМДТ. В хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. С оглед на заключението на приетата експертиза приема, че допуснатата грешка в изчисляването на данъчната оценка на сградата досежно коефициента за липса на канализация, не води до промяна на размера на данъка като краен резултат. Правилно е определен и размера на данъка за земята. Неоснователни съдът приема възраженията на жалбоподателя за погасяване по давност на задълженията за 2009 г. с оглед на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК, както и на задълженията за лихви, които с оглед на чл. 169, ал. 2, т. 9 ДОПК са също публични вземания и се погасяват с изтичането на срока по чл. 171, ал. 1 ДОПК.

По отношение на задължението за такса за битови отпадъци съдът приема, че същата е дължима, защото услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е предоставяна от общината, с оглед на доказателствата по делото. За дължима приема и таксата за обезвреждане на битови отпадъци, тъй като за процесния период е безспорно, че Столична община е ползвала депо за обезвреждане на битови отпадъци. Съдът приема, че размерът на таксата е правилен определен.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и отхвърля жалбата на "П." ЕООД.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно като сочи и трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци са за несъответна на доказателствата преценка на съда досежно материалната компетентност на органа и предоставянето на услугите от общината и за неправилно приложение на материалния закон досежно погасителната давност и данъчната оценка. Тези доводи са относими към пороците противоречие с материалния закон и необоснованост. Доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за наличието на този порок на съдебното решение, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 АПК съдът не дължи произнасяне по твърдението за този порок.

1. По доводите на касатора за необоснованост на съдебното решение:

а) по материалната компетентност на органа:

Касаторът твърди, че изводите на съда за материална компетентност на органа са необосновани, несъответни на доказателствата по делото. Този довод е неоснователен.

Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органите по приходите по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а съгласно алинея 4 кметът на общината определя със заповед общинските служители, които да изпълняват правомощията на органи по приходите. Съгласно алинея 5 на същата разпоредба кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

В съответствие с това законово изискване кметът на Столична община със Заповед № РД-09-3917 определя служителите на общината, които да осъществяват правомощията на органи по приходите. Видно от доказателствата по делото извършилите ревизията служители на общината са от определените от кмета на общината за органи по приходите. Наред с това, с оглед на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, ревизията се възлага със заповед на орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната дирекция. Видно от акт, рег. № МДТ-6600-102, директорът на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", т. е. териториалният директор на компетентната дирекция, е определил началника на отдел "Ревизионен контрол и правно-нормативна дейност" в дирекцията да упражнява компетентността по възлагане на проверки и ревизии. С този акт изискванията на чл. 112, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 ДОПК са надлежно изпълнени.

Що се отнася до довода на касатора за недоказаност на качеството на териториален директор на лицето, издало акта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 3 и 5 ЗМДТ - рег. № МДТ-6600-102, то първо, касаторът не е оспорил качеството на директор на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" на лицето, издало акта, в рамките на първоинстанционното съдебно производство. Второ. В касационното производство касаторът не може за първи път да оспорва авторството на официален диспозитивен документ, с оглед на разпоредбата на чл. 220 АПК. Касационното производство не е за отстраняване на пропуски на касатора, а на грешки на съда. И трето. По делото има достатъчно доказателства - издадени от органа официални документи, които безспорно установяват, че именно соченото физическо лице е заемало длъжността директор на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" в Столична община и следователно упражнявало правомощията на органа, в т. ч. и Заповед № РД-15-1835 от 25.02.2014 г. за назначаване на Л. К. на длъжността директор на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" в Столична община.

Това значи, че съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че извършилите ревизията лица са първо, надлежно определени за органи по приходите, второ, едното от лицата е надлежно определено за орган, упражняващ правомощията по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, трето, че лицата, извършили ревизията са надлежно определени за ревизионен орган и четвърто, именно определените за ревизионен орган лица издават ревизионния доклад и ревизионния акт.

С оглед горното доводите на касатора за необоснованост на извода на съда за материална компетентност на органа, издал оспорения акт са неоснователни.

б) по доказаността на престирането на услугите поддържане на чистота на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо:

Касаторът твърди, че изводите на съда за предоставяне на услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци не съответстват на доказателствата по делото.

Преди всичко следва да се посочи, че на касатора не е определена такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като по силата на заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ имотът на касатора попада в границите на територия, на която общината не престира услугата. С оглед на това изложеното от касатора досежно услугата сметосъбиране и сметоизвозване е ирелевантно.

Преди да се произнесе по доводите на касатора съдът счита за необходимо да посочи следното:

Тогава, когато даден имот попада в територията, на която кметът на общината със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е определил, че общината ще предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, за да е дължима таксата е необходимо по делото да е доказано, че общината фактически е предоставяла услугата в рамките на тази територия. Доказването е пълно и главно и доказателствената тежест е на органа. В случая става въпрос за гр. С., който е град с районно деление по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Р. Б.. С оглед на това съдебната практика приема, че за градовете с районно деление органът трябва да докаже предоставянето на услугата в рамките на съответния район.

По делото е безспорно, че имотът на касатора попада в обхвата на административен район "Витоша". С оглед на това, за да е налице предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо органът да е доказал, че предоставя услугата на територията на Столична община - район "Витоша".

От доказателствата по делото е видно, че първо, за процесния район са налице сключени между Столична община и търговци договори за предоставяне на услугите "сметоизвозване, извозване на улична смет, лятно улично почистване, включващо миене, машинно метене, ръчно метене, зимно улично почистване" и "доставка, разполагане и поддържане на съдове за битови отпадъци, събиране и транспортиране на битови отпадъци, лятно и зимно почистване на улици и други места за обществено ползване на територията на район "Витоша", съответно действали за процесния период 1.01.2009 г . - 31.12.2013 г.

Второ. По делото са представени констативни протоколи, установяващи количеството извършена работа по улично почистване - ръчно метене, машинно метене, машинно миене, в т. ч. по улици с масов градски транспорт, улици с обществена значимост и вътрешно-квартални улици, конкретно за район "Витоша". Представени са актове за установяване на извършени и подлежащи на заплащане работи за процесния период за район "Витоша" установяващи извършени дейности - количество и вид, включващи събиране и транспортиране на отпадъци от улични кошчета, ръчно метене на тротоари, улични платна, алеи, спирки на градския транспорт; ръчно и механизирано почистване на пътното платно; механизирано метене на улично платно; събиране и извозване на едрогабаритни отпадъци; почистване на отводнителни шахти; механизирано почистване на сняг и други.

С оглед на така събраните по делото доказателства обоснован е изводът на съда за фактическо престиране на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване на територията на район "Витоша", което прави неоснователни доводите на касатора за необоснованост на извода на съда.

По отношение на компонента обезвреждане на битови отпадъци в депо по делото също са представени доказателства - договори с юридически лица за изграждане на съоръжения, рекултивация и депониране на битови отпадъци, за експлоатация, поддръжка, мониторинг, рекултивация и следексплоатационни грижи на депо за неопасни отпадъци и за обезвреждане на битови отпадъци, за сепариране, транспортиране и оползотворяване на отпадъци. Представени са и актове за извършена дейност и фактури за извършено плащане.

С оглед на така събраните по делото доказателства изводът на съда за престиране на услугата обезвреждане на битови отпадъци също е обоснован.

Доводите на касатора за необоснованост на фактическите изводи на съда са неоснователни.

1. По съответствието на решението с материалния закон:

а) за погасяването на задълженията:

Касаторът твърди, че в нарушение на чл. 172 ДОПК съдът неправилно е приел, че задълженията за такса за битови отпадъци за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г. не са погасени, както неправилно е приел - в нарушение на чл. 110 ЗЗД, че не са погасени и задълженията за лихвата. Този довод на касатора е неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 3 и 8 ДОПК общинските вземания за такси, установени със закон, и лихвите за тези вземания са публични държавни вземания. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните общински вземания се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение. С оглед на това публичното задължение за такса за битови отпадъци за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г. е следвало да бъде заплатено, съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги (Наредбата), до 30 април, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември. Следователно, давността започва да тече от 01 януари на 2010 г. До образуване на ревизионното производство - 10.11.2014 г., са изминали по-малко от пет години, поради което довода на касатора за неправилно приложение на материалния закон досежно задължението за такса битови отпадъци за 2009 г. е неоснователно.

Без правно значение за изхода на спора с оглед на релевантната правна уредба, само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че касаторът излага доводи за незаконосъобразност на съдебното решение само досежно задължението за такса битови отпадъци, не и досежно задължението за данък върху недвижимите имоти. При положение, че и двете задължения са с еднакъв правен статус - на публични държавни вземания, очевидно че доводът, относим за публичното държавно вземане, произтичащо от задължение за такса за битови отпадъци, е идентичен с този за публичното вземане, породено от задължението за данък върху недвижимите имоти.

Неоснователен, с оглед на разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 6 ДОПК, е и довода му за погасяване по давност на задължението за лихви. Задължението за лихви на публичните държавни вземания е също публично държавно вземане, поради което разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е неприложима.

Видно от изложеното доводът на касатора за противоречие на решението с материалния закон е неоснователен.

б) по доводите за неправилност на съдебното решение досежно приетата данъчна оценка:

Данъчната оценка на имота, съгласно чл. 20 ЗМДТ, се определя по норми в Приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването.

В оспорения ревизионен акт органите са изчислили данъчната оценка на имота като подробно са описани релевантните за отделните коефициенти факти. Видно от заключението на приетата по делото експертиза налице са различия в декларираните от касатора релевантни за определяне на данъчната оценка факти в декларацията по чл. 17 ЗМДТ и в оценителния доклад, въз основа на който е извършена преоценка на отчетната стойност на имота. Вещото лице е констатирало несъответствия досежно конструкцията и досежно част от елементите на коефициента инфраструктура. Но и при извършените от експертизата изчисления данъчната оценка на имота се явява по-ниска от отчетната му стойност, поради което и с оглед на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, редакция за съответните години (за 2009 г. и 2010 г. данъкът е дължим върху отчетната стойност на имота, а за 2011 - 2013 г. - върху по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност), променените стойности на данъчната оценка не водят до промяна на основата и с оглед на това до размера на данъка.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно и в частта за разноските. Съдът неправилно е присъдил на ответника разноски, тъй като по делото същите не били доказани. Видно от приложените по делото доказателства разноските на ответника са доказани с фактури и извлечение от банкова сметка, в която като основание за задължаването на банковата сметка на адвоката е посочен номера и датата на фактурата, в която е вписан номера на административното дело. С оглед на така представените доказателства разходът на ответника е напълно доказана, поради което съдът правилно го е присъдил.

Видно от изложеното изводът на съда за законосъобразност на оспорения акт са правилни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е формирал обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Страните не са направили искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд