Определение № 210 от 26.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1581/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от Г. Я. М. от [населено място] срещу разпореждане №412, без дата по ч. гр.д №482/2012 на Софийски окръжен съд/.СОС/, с което е върната частна касационна жалба вх.№2307/25.10.2012 г. на същия жалбоподател срещу определение № 217/21.08.2012 на СОС по ч.гр.д. № 482/12, с което се потвърждава определение за отказ от издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК в размер на 200 000 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. За да постанови обжалваното определение, съставът на СОС се е позовал на обстоятелството, че подадената частна касационна жалба с разпореждане от 29.10.2012 г. е била оставена без движение с указания към жалбоподателя да плати държавна такса по нея на основаниечл.18 ал.2 т.2 във връзка с чл.12 т.2 от Тарифата за д.т., които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 2000-две хиляди лева –т.е. 1 на сто върху интереса и да представи изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК в едноседмичен срок от съобщението с указанията. Последното е връчено лично на М. а 12.11.2012 г.. С молба подадена в деловодството на съда на 19.11.2012, т.е. при спазване на срока по чл.262 ал.1 във връзка с чл.275 ал.2 ГПК указанията на съда не са точно изпълнени: в молбата са посочени основанията за допускане до касация, но вместо указания от съда размер на държавната такса-2000 лева е внесена държавна такса по частната касационна жалба в размер само на 15 лева. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. на ТК счита, че обжалваното разпореждане се явява законосъобразно, съгласно чл.286 ал.1, т.2 ГПК, тъй като подалият частната касационна жалба не е изпълнил дадените му от съда указания за внасяне на държавна такса и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение