Определение № 475 от 11.11.2025 г. на ВКС по н. д. № 995/2025 г.

Производството е по чл.43, т.3 от НПК. С Определение №53/30.10.2025г. по НЧХД № 116/2024 г. на председателя на РС Тервел, съдебното производство по делото е прекратено и е постановено същото да се изпрати на ВКС на основание чл.43, т.3 от НПК. Върховният касационен съд, ІІІ н.о., намери следното: По тъжба, подадена от М. М. М. срещу Н. П. Р., за престъпление по чл.148,ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.147, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, в РС Силистра е било образувано НЧХД№ 339/2024 г. След отвод на всички правораздаващи в РС Силистра съдии и при упражняване правомощията му по чл.43, т.3 от НПК, с определение № 526/18.11.2024 г. по КЧНД № 982/2024 г., ВКС е определил за друг равен по степен съд, който да разгледа делото - РС Тервел. Първоначално определеният съдия - докладчик, след като насрочил делото и провел две съдебни заседания, в едно от които дал ход на делото, с протоколно определение от 22.05.2025 г. се отвел от разглеждането му. Изложените съображения съдържат мнението на съдията – докладчик за несъгласие с мотивите, с които е поискан отвода му от подсъдимия по делото – Н.Р., но с „оглед обективност на процеса“, счел молбата за уважителна и на основание чл.29, ал.2 от НПК се отвел от разглеждането на делото. Вторият съдия –докладчик от своя страна също насрочил делото и провел две съдебни заседания, включително и се произнесъл – в заседанието от 25.09.2025 г. - по отправено от тъжителя М. М. искане за отвод, като го намерил за неоснователно и го оставил без уважение. Впоследствие, по повторно искане на тъжителя, обективирано в жалба, адресирана до множество институции, включително и до ВКС, препратена към РС Тервел и входирана с рег.№ 2481/29.10.2025г., с определение от 30.10.2025 г. се отвел от разглеждане на делото на основание чл.29, ал.2 от НПК. В съображенията си изтъкнал неоснователността на искането, но мотивиран от упоритостта, с които тъжителят изразявал съмнения за справедлив процес счел, че следва да уважи искането за отвод.. По този начин, предвид обстоятелството, че в РС Тервел правораздават двама съдии по щат е била изчерпана възможността, съдът на когото делото е било изпратено за разглеждане, а именно РС Тервел, да сформира състав, който да го разгледа и същото отново е било изпратено на ВКС да определи друг, еднакъв по степен съд, на когото да го възложи за разглеждане. При тези данни, след като съдът, на който делото е възложено за разглеждане също не може да образува състав, то и са налице основанията по чл.43, т.3 от НПК, като делото следва да бъде изпратено на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, а именно на РС Добрич. Водим от горното и на основание чл.43, т. 3 от НПК, ВКС, IIІ НО,