Определение № 482 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5226/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Обжалвано е определение № 89/27.05.2015 год., постановено по гр.дело № 2704/2015 год. по описа на Върховния касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 34290/16.03.2015 год., подадена от К. И. Б. за отмяна на решение № 1099/06.06.2013 год. на Софийския апелативен съд по гр.дело № 4409/2012 год. Недоволен от определението е жалбоподателят К. И. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Д, ап.№ 12, който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 от ГПК като претендира за отмяната му тъй като предшестваща молба за отмяна е „унищожена”. Ответникът по частната жалба – Първа инвестиционна банка, АД със седалище и адрес на управление [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа частната жалба и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение касационният съд е приел молбата за отмяна за просрочена, поради което е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Взето е предвид, че молителят два пъти е посочил, че се е снабдил с новото писмено доказателство на 10.10.2014 год., поради което тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна по реда на чл.305, ал.1, т.1 от ГПК е изтекъл на 10.01.2015 год., а същата е подадена в регистратурата на Софийския градски съд с вх.№ 34290 на 16.03.2015 год. Съобразено е, че заявените твърдения в молбата за отмяна попадат в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1, а не т.2 от ГПК понеже няма доводи за неистинност на документ, показания на свидетел, на заключение на вещо лице, установени по надлежния ред, а се поддържа, че са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и не са могли да бъдат известни на молителя към момента на решаването му, а именно: „Справка за кредитополучателя [фирма], издадена от БНБ на 07.10.2014 год. Частната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Определението е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. При постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият съд е съобразил, че подадената молба за отмяна е просрочена, поради което правилно като процесуално недопустима е оставена без разглеждане. В частната жалба се сочи, че е подадена молба за отмяна с дата 20.10.2014 год., която е „унищожена” от първоинстанционния съд, поради което делото следва да се върне на същия съд за възстановяването й. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение