Определение № 3790 от 29.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4550/2023 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.5 ГПК. Постъпили са искания от Е. Г. А. /касатор по касационната жалба, по която е образувано настоящото дело/, от Д. Е. Г. /син на Е. А. и вносител на сумата от 10 000 лв./ и от Л. В. В. /ответник по касационната жалба/ за превеждане по сметка на ЧСИ Милен Бъзински на внесената от Д. Г. по сметка на ВКС сума в размер на 10 000 лв. като обезпечение за спиране изпълнението на обжалваното по настоящото дело въззивно решение по в.гр.д.№ 7430 от 2022 г. на Софийския градски съд, с което се потвърждава първоинстанционно осъдително решение за тази сума срещу Е. Г. А.. Молителите считат, че след като въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила, внесената гаранция следва да послужи за удовлетворяване вземането на кредитора. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, след като прецени данните по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното: С определение № 1373 от 22.03.2024 г. по настоящото гр.д.№ 4550 от 2023 г. на ВКС, ГК, първо г.о. е спряно изпълнението на решение № 2409 от 11.05.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 7430 от 2022 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 20033315 от 02.05.2022 г. по гр.д.№ 13389 от 2021 г. на Софийския районен съд, 27 състав за осъждане на Е. Г. А. да заплати на Л. В. В. на основание чл.45 ЗЗД сумата 10 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума и разноските по делото. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 2722 от 04.06.2024 г. по настоящото дело. Видно от представеното към молбата на Л. В. удостоверение изх.№ 41513 от 17.07.2024 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден за изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение за дължимата сума от 10 000 лв., ведно със законната лихва и присъдените по делото разноски и адвокатски хонорар, е образувано изп.д.№ 20238380402439 на ЧСИ Милен Бъзински, вписан под рег.№ 838 в КЧСИ. При тези данни искането на страните по делото и на вносителя на внесената като обезпечение сума Д. Г. за освобождаване на тази сума и за превеждането й по сметка на ЧСИ, пред когото е образувано изпълнително дело за събиране на вземането, е основателно. Въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на длъжника по изпълнителното дело да заплати на взискателя внесената като обезпечение сума, вече е влязло в сила и подлежи на принудително изпълнение. Поради това и тъй като целта на внесеното обезпечение е да послужи за удовлетворяване на кредитора по това вземане, внесената сума трябва да бъде освободена и да бъде преведена по сметката на частния съдебен изпълнител, който е образувал изпълнително дело за принудително събиране на процесното вземане. В този смисъл относно възможността съдът да преведе внесената като обезпечение сума по сметката на съдебния изпълнител са мотивите на т.2 на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.д.№ 6 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение