Определение № 258 от 18.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1231/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.София против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 390 от 15.07.2011 год., постановено по в.т.д.№ 522/2011 год., с което е потвърдено решение № 182/15.07.2010 год. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 144/ 01. 04. 2011 год., двете по т.д.№ 348/2009 год. на Кърджалийски окръжен съд и е отхвърлен, като неоснователен, предявения от кастора, в качеството му на ищец, установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване солидарната дължимост от ответниците П. Г. П. и И. П. Б. на сумите: 136 289.86 лв., главница, по договор за кредит, обезпечен чрез ипотека № 2816/ R /06/ 17.11.2006 год., изменен и допълнен с Анекс № 1/ 26.04.2007 год., заедно със законната лихва върху същата, считано от 23.03.3009 год. до окончателното и изплащане, 7 314.23 лв., наказателна лихва за периода 03.11.2008 год.- 20.03.2009 год. и разноски - 2 872.08 лв., заплатена държавна такса и 1886.04 лв .- юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК № 409/ 30.03.2009 год., по ч.гр.д.№ 314/ 2009 год. на КРС. В срока за произнасяне по допускане на касационното обжалване с определение № 23 от 30.01.2013 год. на състав на второ търговско отделение на ВКС е спряно производството по горепосоченото т.д.№ 1231/2011 год., на осн. чл.229, ал.1, т.1 ГПК – по общо съгласие на страните. След спиране на касационното производство, в срока по чл.231, ал.1 ГПК касаторът [фирма], [населено място] с молба вх. на ВКС № 7320/29.07.2013 год. е поискал възобновяването му. С последваща молба вх. на ВКС № 8059/27.08.2013 год., депозирана по делото, касаторът [фирма], [населено място], чрез своите законни представители - Главен изпълнителен директор А. К. и Заместник главен изпълнителен директор – Е. А. А. е заявил оттегляне по см. на чл.232 ГПК на предявения установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК - за установяване на вземане, произтичащо от договор за кредит, обезпечен с ипотека № 2816/R/ 06 от 17.11.2006 год., предмет на образуваното т.д.№ 1231/2011 год., по описа на ІІ т.о. на ВКС, по отношение на ответника И. П. Б. – солидарен длъжник. Същата е дала изрично съгласие за извършеното от касатора -ищец оттегляне на иска по реда на чл.232 ГПК с произтичащите от това правни последици, като съгласието и е обективирано в същата молба вх. на ВКС № 8059/27.08.2013 год.. Двете страни по делото изрично са заявили, че нямат една към друга каквито и да било претенции във вр. със съдебните и извънсъдебни разноски, които са били или ще бъдат направени във вр. с производството по т.д.№ 1321/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС, като в този см. си опрощават същите. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като прецени данните по делото и взе предвид постъпилата молба, подписана от законните представители на касатора - ищец и от ответника И. П. Б., намира, че са налице предпоставките на чл.232, ГПК. Оттеглянето на иска е направено по време на висящността на делото в касационното производство и преди постановяване на окончателен съдебен акт от ВКС, с изричното съгласие на ответника. Следователно десезирането на съда е надлежно осъществено, поради което и на осн. чл.232 ГПК въззивното решение следва да бъде обезсилено в частта му по предявения спрямо ответника И. П. Б. установителен иск, основан на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК и производството по делото, в тази му част- прекратено. С оглед изрично заявения отказ от присъждане на деловодни разноски, съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за същите. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.232, изр.1 ГПК