Решение № 6273 от 27.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2296/2015 г.

Решение № 6273 от 27.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2296/2015 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "7.П. К." гр. Т., ул. "А. В.", № 54а, представлявано от П. Й. К., чрез адв. О. М., против Решение № 2936 от 19.12.2014 г. на Административен съд В. по адм. д. № 2870 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 191400450/17.04.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД НАП В., потвърден с Решение № 359/29.07.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. В., с който на жалбоподателя са определени данъчни задължения по ЗДДС за д. п. от м. 01/2008 г. до м. 12/2008 г. с общо установено задължение по ЗДДС в размер на 6217,15 лв. и лихва в размер на 3814,15 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: 1/ неправилна преценка за наличие на основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК; 2/ необосновани фактически изводи за доказана реалност на доставките по процесните фактури с получател ревизираното лице - игнорирани са липсата на подписи за получател по фактурите, както и оспорването на фактурите от страна на жалбоподателя, а издаването на фактури и отразяването им в дневници за продажби от доставчиците не са достатъчни за направените изводи; 3/ съдът само възпроизвел фактическите и правни изводи на органите по приходите без да оцени самостоятелно поотделно и в съвкупност доказателствата, нито обсъдил доводите на жалбоподателя; 4/ само обоснованите констатации на РА се ползват с презумпция за истинност. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - ДД "ОДОП" В. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата на РЛ относно укрити приходи от продажби на стоки по фактурите на 23-ма доставчици на цигари и различни хранителни стоки, първоинстанционният съд е взел предвид, че: 1/ издаването на фактурите е потвърдено с писмените обяснения на представляващите фирмите-доставчици; 2/ При доставчиците е осчетоводен приход от процесните фактури, които са заплатени в брой, начислен е ДДС по тях, който е внесен; 3/ липсата на подпис за получател на по-голямата част от процесните фактури не е доказателство, че доставките не са извършени, защото чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството не съдържа подпис за получател като задължителен реквизит на данъчната фактура; 4/ представени са пътни листи за транспортиране на част от стоките до мястото на осъществяване на дейността на ЕТ, а за останалите има писмени обяснения от представляващите доставчиците за предаването на стоката в обект на ревизираното лице. 5/ недоказани са твърденията на жалбоподателя, че по фактурите на "М. кеш енд кери" стоките са купувани от друго лице макар и с картата на едноличния търговец. В първото по делото заседание пред административния съд на 29.09.2014 г. с определения са приети за безспорни обстоятелствата, че по описана в съдебния протокол част от процесните фактури - 13 на брой, стоката е получена от ревизирания едноличен търговец; а останалите фактури не носят подпис на представител на жалбоподателя. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза определеното данъчно задължение въз основа на тези фактури е в размер на 603,84 лв. главница и 356,11 лв. лихви. Първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта му относно тези задължения следва да остане в сила, защото в касационната жалба няма касационни оплаквания против тази част на решението. Решението е правилно и в останалата му част. Обосновано, административният съд е заключил, че са били налице основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК при наличие на категорични данни за издаване на фактури за доставки на стоки, необходими за обичайната дейност на ревизирания едноличен търговец, придружени с доказателства за плащане и подробни писмени обяснения на представляващите многобройни доставчици, представени в ревизионното производство. Неоснователно е касационното оплакване за липса на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства от страна на първоинстанционния съд. В първоинстанционното производство е прието без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, при изготвянето на което вещото лице отново е получило от страна на 15 от спорните доставчици представените в ревизионното производство писмени доказателства, придружаващи фактурите, както и подробни писмени обяснения, включващи конкретни данни за физическите лица, наети от доставчиците да превозват и предават стоката, както и транспортните средства, използвани за този превоз, а за някои от доставките са представени и пътни листи за извършения превоз. За останалите осем от доставчиците, вещото лице е изготвило заключението си въз основа на представените в ревизионното производство доказателства-писмени обяснения и документи, придружаващи фактурите. Установено е декларирането на ДДС по процесните фактури от страна доставчиците. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на подпис на получател от страна на ревизирания търговец на по-голямата част от фактурите не е абсолютно основание да се приеме, че фактурите не отразяват реални доставки, защото наистина чл. 7, ал. 1 от ЗСч не предвижда такъв задължителен реквизит на данъчната фактура. Придружаващите фактурите писмени обяснения на представляващите доставчиците и другите доказателства обосновано са прецени от съда като достатъчно убедителни при преценката на фактурите като частни свидетелстващи документи без обвързваща съда и страните материална доказателствена сила. Правилно е прието и това, че ревизираното лице, което е твърдяло, че друг субект е използвал картата му "Метро" за покупка на стоките по фактурите на този доставчик, е следвало да докаже твърденията си. На всички тези доводи, ревизираното лице е противопоставило единствено твърдението си, че фактурите са фиктивни и никакви доказателства и доказателствени средства. Що се отнася до това, че стоките не са заприходени при получателя и фактурите не са отразени в неговото счетоводство, в тези именно действия се състои укриването на прихода от последващата продажба на предмета на фактурите, който е установено че не е наличен при ревизираното лице. Единствено обстоятелството, че при доставчиците са останали екземпляри на фактурите с гриф "оригинал", които е нормално да са у получателя на стоката, не е достатъчно, за да се направи обратния на направения от първоинстанционния съд фактически извод. Предвид всичко изложено, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение