Определение № 9386 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9006/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от З. Т. Ф., чрез процесуален представител, срещу Определение № 1220 от 02.06.2025 г., постановено по административно дело № 327/2025 г. от Административен съд /АС/ - Кърджали, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ против изричен отказ на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр. София, с ЕИК 131576434, да уважи право на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 по искане за предоставяне на копия от документи, материализирано в писмо от 08.05.2025 г. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Ответникът по частната жалба - „Изи Асет Мениджмънт“ АД, гр. София в писмен отговор излага становище за неоснователност на частната жалба. Иска същата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от частния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да постанови оспореното определение, административният съд е приел, че в оспореното от Ф. писмо, изпратено ѝ от дружеството на 08.05.2025 г. не се съдържа отказ за предоставяне на данни, респ. право на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 по нейно искане за предоставяне на копия от документи от 08.04.2025 г., като в същото са дадени указания в 14-дневен срок от получаване на съобщението да се представи оригинал на пълномощното с което е изпратено искането или копие на същото, заверено с КЕП. Предвид изложените съображения АС – Кърджали е заключил, че оспореното пред него писмо не представлява акт, годен за оспорване по смисъла на АПК, тъй като същото не може да се счита за формиран отказ за предоставяне на исканите данни, поради което съдът е приел жалбата за недопустима и като такава я е оставил без разглеждане. Определението е правилно. Обосновано административният съд е приел, че в случая липсва годен за обжалване административен акт. От съдържанието на оспореното пред първата инстанция писмо се установява, че администраторът на лични данни уведомява частната жалбодателка, че следва в 14-дневен срок от получаването му да представи оригинал на пълномощното, с което е изпратено искането или копие на същото, заверено с КЕП, като едва след изпълнение на дадените указания ще се произнесе по направеното искане. При така установеното първоинстанционният съд приема, че в случая не е налице изричен отказ. Правилен е изводът, че в случая не е налице и мълчалив отказ предвид приложимата нормативна уредба, предвиждаща, че администраторът, съгласно чл. 12, ал. 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /ОРЗД/, разполага със срок от един месец за произнасяне от получаване на искането, който при необходимост може да бъде удължен с още два месеца, като се вземе предвид сложността и броя на исканията. В тази връзка обосновано е заключението на АС – Кърджали, че предвид датата на подаване на искането – 08.04.2025 г. и тази на изпращане на оспореното писмо – 08.05.2025 г., то не е налице неспазване на регламентираните срокове, респ. мълчалив отказ. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение