Определение № 363 от 10.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 894/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Т. К. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Л.Г. от САК срещу определението на Софийски апелативен съд № 1166/07.07.2010 год., постановено по ч.гр.дело № 1013/2010 год., в частта му, с която е отхвърлено искането му за присъждане на съдебни разноски за разликата над присъдените от въззивния съд в частното производство 100 лева до претендирания размер от 600 лева – адвокатски хонорар. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение в отхвърлителната му част с искане то да бъде отменено и да бъде присъдена сумата от 500 лева, представляваща разликата до размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение за защитата му пред въззивния съд по ч.гр.дело № 1013/2010 год. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество направените в нея оплаквания са неоснователни. Видно от данните по делото, ч.пр.№ 1013/2010 год. е образувано пред Софийски апелативен съд по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу протоколно определение на СГС от 03.02.2010 год. в частта му, с която след прекратяване на производството по ф.дело № 44/2009 год. е бил осъден да заплати на ищеца по иска по чл.29 ЗТР Р. К. сумата 1 580 лева съдебни разноски, от които сумата 1 500 лева адвокатски хонорар. В образуваното частно производство пред въззивния съд Р. К. е имал качеството на ответник по частната жалба на дружеството. С определение № 1095/28.06.2010 год. САС е потвърдил обжалваното определение на СГС относно размера на присъдените съдебни разноски в първоинстанционното производство. По повод подадена молба от Р. К. за допълване на постановеното определение в частта му за разноските и искане да му бъдат присъдени 600 лева съдебни разноски по частното производство пред въззивния съд, Софийски апелативен съд с определение № 1166/07.07.2010 год. на основание чл.248, ал.3 ГПК е осъдил „Ф.-99” да заплати на ответника по частната жалба сумата 100 лева съдебни разноски като е отхвърлил искането му за разликата до претендирания размер по съображения за прекомерност с оглед характера на производството, вида и сложността на осъществената защита. Предмет на настоящата частна жалба е това определение в отхвърлителната му част. Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че така постановеното определение на САС е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед данните по делото, касае се за частно производство образувано пред САС, по което Р. К. е ответник по подадената от дружеството частна жалба срещу размера на присъдените от първоинстанционния съд в негова полза съдебни разноски. Спорът е процесуален, не е с фактическа или правна сложност и няма никакво отношение към цената или вида на предявения иск. При тези фактически данни, прилагайки разпоредбите на чл.64, ал.2 и ал.4 ГПК/отм./, чл.11 от Наредба № 1/2004 год. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, законосъобразен се явява извода на САС, че възнаграждението на адвоката за изразеното становище в отговор на частната жалба не би следвало да има по-различно уреждане от възнаграждението за изготвяне на самата частна жалба. В тази връзка, правилно е отхвърлено искането на настоящия частен жалбоподател да му бъдат присъдени разходите за заплатено адвокатско възнаграждение за разликата над дължимата и присъдена в негова полза от САС сума от 100 лева. По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд