Определение № 261 от 13.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3555/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл.144 АПК. Постъпила е молба от „Ливеда Мед - 2000“ ООД, ЕИК 130153202, със седалище и адрес управление гр.София,, район „Триадица“, [улица], представлявано от Д. Д. П., чрез пълномощника му адв. М. Т., в която твърди, че с решение № 11385 от 23.10.2024г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм.д. № 3555/2024г. съдът е присъдил на НАП, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д „ОДОП“ София разноски по делото по компенсация в размер на 9 115,95лв. Твърди се още, че така присъдените в полза на НАП разноски са прекомерни. Доводите в тази насока са обосновани от едно страна с правната уредба на разноските в ДОПК, а от друга с аргументи, че съдът не е следвало да прилага разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по дело С – 438/22г. Навеждат се аргументи, че преценката за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде съобразена с действително положения от юрисконсулта труд, фактическата и правната сложност на делото, както и обстоятелството дали и по какви причини ревизираното лице е ангажирало доказателства едва пред съда, а не пред административния орган. Твърди се още, че с оглед обстоятелствата по делото предприетите от юрисконсулта действия се свеждат единствено до разпит на вещите лица и свидетелите, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. По изложеното се гради извод, че са налице основания за изменение на решението в частта му за разноските, като в полза на насрещната страна следва да бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение за един адвокат под установения минимум в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответният по молбата директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София не е взел становище. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази данните по делото и закона, намира за установено следното: Молбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че с решение № 11385 от 23.10.2024г., постановено по адм.д. № 3555/24г., Върховният административен съд, състав на първо отделение, е отменил определение без номер от 22.01.2024г. на Административен съд – София град, първо отделение, 43-ти състав, постановено по адм. д. № 8785/2022г. с което е допуснато поправка в диспозитива на решение № 8035 от 20.12.2023г. в частта му, в която е посочено: „по ЗКПО за 2016г. сумата от „10 375,02лв.“ да се промени на „8 292,64лв.“., както и относно корекция на размера на разноските, като вместо него е постановил друго такова, с което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 8035 от 20.12.2023г. на Административен съд – София град, първо отделение, 43-ти състав, постановено по адм. д. № 8785/2022г. в частта му: „по ЗКПО за 2016г. сумата от „10 375,02лв.“ следва да се чете „8 292,63лв.“. Със същото решение съдът е обезсилил определение без номер от 22.01.2024г. на Административен съд – София град, първо отделение, 43-ти състав, постановено по адм. д. № 8785/2022г. с което е допуснато поправка в диспозитива на решение № 8035 от 20.12.2023г. в частта му: „за 2017г. сумата от „8789,25лв. главница и 3 462,32лв. лихви“ се променят на „7 560,00лв. главница и 2 978,04лв. лихви“ и е прекратил производството по делото в в тази му част. С решението съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Ливеда Мед - 2000“ ООД, ЕИК 130153202, със седалище и адрес управление гр.София,, район „Триадица“, [улица], представлявано от Д. Д. П., против решение № 8035 от 20.12.2023г. на Административен съд – София град, първо отделение, 43-ти състав, постановено по адм. д. № 8785/2022г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р – 22221021003702 - 091 - 001/ 18.02.2022г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1120 от 14.07.2022г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, в частта за разликата от 19 486лв. до 38 627,93лв., съставляващо непризнато право на данъчен кредит по доставките „Строй М – 14“ ЕООД и „Д. – Арт Дизайн“ ЕООД, „Тиролеин – холидей“ ЕООД и „Евро инжинеринг“ЕООД и „Ню Адвертайзинг“ ЕООД, „Център за градска мобилност“ ЕООД и „Глобал софтуер сълюшънс“ ЕООД и е прекратил производството по делото в тази му част. С решението съдът е отменил решение № 8035 от 20.12.2023г. на Административен съд – София град, първо отделение, 43-ти състав, постановено по адм. д. № 8785/2022г., в частта му, в която е отменен № Р – 22221021003702 - 091 - 001/ 18.02.2022г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1120 от 14.07.2022г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, в част му: относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 14 526,00лв. по доставките на „Строй М 14“ ЕООД и в размер на 4 960лв. по доставките на „Тиролиен холидей“ ЕООД, и съответните лихви за забава и за задължения по ЗКПО: за 2016 г. в размер на 7263,00лв главница и лихви за забава в размер на 3 480,47лв. и за 2020 г. в размер на 2480 лева главница и 160. 52 лева лихви, както и в осъдителната му част за разноските, като вместо него е постановил друго такова, с което е отхвърлил жалбата на „Ливеда Мед - 2000“ ЕООД, ЕИК 130153202, със седалище и адрес управление гр.София,, район „Триадица“, [улица], представлявано от Д. Д. П., против ревизионен акт № Р – 22221021003702 - 091 - 001/ 18.02.2022г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1120 от 14.07.2022г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, в частта муза непризнато право на данъчен кредит в размер на 14 526,00лв. по доставките на „Строй М 14“ ЕООД и в размер на 4 960лв. по доставките на „Тиролиен холидей“ ЕООД, и съответните лихви за забава и за задължения по ЗКПО: за 2016 г. в размер на 7263,00лв главница и лихви за забава в размер на 3 480,47лв. и за 2020 г. в размер на 2480 лева главница и 160. 52 лева лихви. С решението съдът е оставил в сила решение № 8035 от 20.12.2023г. на Административен съд – София град, първо отделение, 43-ти състав, постановено по адм. д. № 8785/2022г. в останалата му обжалвана част. С решението съдът е осъдил „Ливеда Мед - 2000“ ООД, ЕИК 130153202, със седалище и адрес управление гр.София,, район „Триадица“, [улица], представлявано от Д. Д. П., да заплати на Национална агенция по приходите – София разноски по делото по компенсация за двете съдебни инстанции в размер на 9 115,95 /девет хиляди сто и петнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/лева. В мотивите на решението е посочено, че при определяне на разноските е съобразен размера на уважената и отхвърлената част от жалбата, както и представените от страните списъци с разноски. Макар и да не е посочено изрично, от изложеното става ясно, че при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение за една инстанция съдът е приложил разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В молбата за изменение на решението в частта му за разноските се твърди, че присъдените в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение са прекомерни, като съдът не е следвало да прилага разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по дело С – 438/22г. По така изложените доводи настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Молителят не оспорва, че размерът на разноските е определен съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата – 46 996,82лв. и 64 823,97лв. Съгласно чл. 161, ал. 1, изречения второ и трето ДОПК в производствата по оспорване на ревизионни актове на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Според чл. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. с тази наредба се определя минимален размер на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК е специална и не може да бъде дерогирана от разпоредбите на другите процесуални закони - чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 143, ал. 3 АПК. Не може да бъде споделен довода на молителя за неприложимост на Наредба № 1/2004 г. с оглед постановеното от СЕС Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. В т. 54 от това решение Съдът на Европейския съюз действително приема, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, че съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта". При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Съгласно чл. 101, пар. 2 ДФЕС споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни и тази нищожност е задължителна за съда (т. 57 и т. 58). Изводът, който налага така приетото от СЕС решение е, че съдът не е длъжен да съобрази забраната в чл. 78, ал. 5 ГПК и в чл. 161, ал. 2 ДОПК да присъжда по-малко от минималния размер на адвокатските възнаграждения. Според т. 2 от диспозитива на Решението на СЕС от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 чл. 101, пар. 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 ДЕС и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 година относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В същия смисъл са и мотивите на постановеното от Конституционния съд на Република България Решение № 10/29.09.2016 г. по конст. д. № 3/2016 г., обн. ДВ, бр. 79/7 октомври 2016 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана за установяване на противоконституционност на чл. 78, ал. 8 ГПК, обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г. и на чл. 161, ал. 1, изр. три ДОПК, обн., ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г. Във връзка със законодателното решение да се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното адвокатско възнаграждение Конституционният съд приема, че макар и несъвършено, то може да се възприеме като обществено оправдано и необходимо пред перспективата да няма изобщо такова. Изводът, който се налага, е че доколкото юрисконсултът се намира в трудови (служебни) правоотношения с представлявания, респ. учреждението, където е административният орган, той не договаря възнаграждението си за процесуалното представителство по конкретното дело на пазарен принцип. Необходима е регламентация на начина за определяне на неговото възнаграждение, както е приел и Конституционният съд, и наличието на такава не би могла да ограничава конкуренцията. Поради това не следва от Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 абсолютната неприложимост на наредбата, определяща минималните адвокатски възнаграждения с оглед материалния интерес, при присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съответствие с това решение на СЕС в практиката си Върховният административен съд приема, че когато юрисконсултското възнаграждение, определено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размера на минималното адвокатско възнаграждение, е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и не съответства на осъществената от юрисконсулта правна помощ, съдът може да присъди на администрацията възнаграждение в по-нисък от минималния размер. От данните по делото сочат, че ответникът е представляван от юрисконсулт във всички проведени открити съдебни заседания, както в първата, така и в касационната инстанция. Същият е участвал в разпита на ангажираните от жалбоподателя свидетели, както и при разпита на вещите лица по назначените в първоинстанционното производство техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Юрисконсултът е написал и касационните основания по подадената от директора на Д „ОДОП“ София касационна жалба против отменителната част от първоинстанционното решение. От страна на молителя „Ливеда Мед - 2000“ ООД няма направено възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение за нито една от съдебните инстанциии. Изложеното налага извод за това, че обемът на действително предоставената от пълномощника на ответника правна защита не обосновава прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение и подадената молба за изменение на решението в частта му за разноските се явява неоснователна. Водим от горното и на осн.чл.248,ал.1 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК и чл.144 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,