Определение № 213 от 06.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 953/2015 г.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК. Образувано е въз основа на постъпилата молба от [община], чрез кмета П. с искане за допълване на постановеното определение № 134 от 4.03.15г. с присъждане на направените разноски съобразно представените по делото списък и адвокатско пълномощно. За молбата - с оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК- противната страна е уведомена по надлежния ред и е изпратила писмено становище, с които оспорва основателността й пред вид липсата на представени доказателства за реално заплащане на посочената в пълномощното сума. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед направеното искане, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира подадената молба за неоснователна. С определение № 134 от 4.03.15г. ВКС е уважил подадената от [община] частна жалба, като е отменил обжалваното определение № 75 от 15.01.2015г. по гр.д.№ 533/14г.н Смолянски окръжен съд, на когото е върнал делото. С постановения акт, съдът не се е произнесъл по направеното в частната жалба искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Липсата на произнасяне по направеното искане за разноски е основание за допълване. Разгледано по същество искането е неоснователно, защото не се представят доказателства за реалното заплащане на претендираната сума. Представен е списък на разноски с претендираната сума и договор за правна защита и съдействие с № [ЕГН] от 21.01.2015г.С последния се установява, че страните са договорили възнаграждение в размер на 300лв., което следва да бъде заплатено по банков път. В договора обаче графата ”внесена сума” е празна. Не са представени и счетоводни документи, доказващи заплащане на договорената сума. Съгласно т.1 от ТР № 6 от 11.2013г. по т.д.№ 6 /12г. на ОСГТК на ВКС – само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 от ГПК. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Когато– в представеният по делото в установения срок договор – не е удостоверено реалното заплащане на посоченото като договорено адвокатско възнаграждение и не се представят банкови документи, удостоверяващи плащането, искането за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение