Определение № 268 от 08.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6309/2013 г.

Постъпила е молба с правно основание чл. 248 ал.1 ГПК от С. И. М., касатор по приключило с определение №174 от 03.02.2014г съдебно производство по гр.д 6309/2014г на ІІІ г.о, по което не е допуснато касационно обжалване и са присъдени разноски в нейна тежаст. Изтъква се ,че присъдените разноски в размер на 500 лева в производството пред касационната инстанция са прекомерни за ответника по жалбата, тъй като защитата му се е изразявала в подаването на отговор, без явяване в съдебно заседание и не всички бразни искове са били поставени на контрол ,а само предоставяне упражняването на родителските права ,което следва да бъде отчетено с оглед фактическата и правна сложност на делото Постъпил е отговор от адв К. Г., пълномощник на ответника Г. А. М.. Предмет на защитата и в касационното производство са били най- съществените въпроси на брачното производство, спорни между страните. Искането по реда на чл. 248 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е допустимо ,по същество е неоснователно. Неоснователно се иска изменение на присъдено адвокатско възнаграждение от 500 лева, по дело с предмет предоставяне упражняването на родителските права, местожителството на детето при единия родител, режима на лични контакти с другия родител ,съответно дължимата издръжка, когато не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, произнесено по тези въпроси Неоснователно се изтъква липса на фактическа и правна сложност, резултатна от това ,че по други произнесени в същото производство брачни искове не е подадена жалба. Позоваването на действащата към момента на постановяване на определението Наредба № 1 от 09.07.2004г за минималните размера на адвокатските възнаграждения е немотивирано. Така установеното в размер на 500 лева и присъдено на ответната страна адвокатско възнаграждение съответства на посочените в тази наредба минимални размери. Предвид гореизложеното, ВКС ІІІ г.о.