Определение № 134 от 29.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 692/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Ц. Й. против определение № 3970/29.11.2019 г. по в. ч. гр. д. № 5698/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като просрочена частната му жалба против определение № 2481/30.01.2019 г. по гр. д. № 3476/2015 г. по описа на Софийски градски съд. В частната жалба се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Софийският апелативен съд е сезиран с частна жалба срещу определение 2481/30.01.2019 г. по гр. д. № 3476/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 77, вр. с 78, ал. 6 ГПК е допълнено постановеното по делото решение № 5649/05.07.2016 г., като Ц. Ц. Й. е осъден да заплати сумата 957,16 лв. – държавна такса и сумата 115 лв. – разноски за вещо лице в полза на Софийски градски съд. Съобщение с препис от определението е изпратено на адреса на процесуалния представител на ответника адв. Л. В. и е получено лично от него на 14.02.2019 г. С молба от 14.02.2019 г. адв. В. уведомил съда, че Ц. Й. е оттеглил пълномощията си по делото, поради което връща съобщението. Съобщението, изпратено на посочения в исковата молба адрес на ответника в [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 5 било върнато с отбелязване в разписката за връчване, че „Адреса е адвокатска кантора. По сведение на адвокат М. В. - не представлява лицето.“ След справка в Единната система за гражданска регистрация, съобщение е изпратено и на посочения постоянен и настоящ адрес на ответника в [населено място][жк], № 151, вх. Е, ет. 3, ап. 140. В разписката за връчване връчителят отбелязал, че е посетил адреса на четири различни дати, но не открил никого. По сведение на съсед лицето не живеело на адреса, но другия му адрес не му бил известен. Съдът е приел за установено от пълномощното, с което адв. В. е бил овластен да представлява жалбоподателя, че правомощията му са в сила „до окончателното приключване на случая“. Приел е, че исковото производство приключило на 17.10.2017 г. и тогава е било прекратено и мандатното правоотношение, тъй като в пълномощното не е било уговорено друго. Счел е, че в съответствие с изложеното добросъвестно адв. В. е уведомил съда, че вече не представлява своя клиент,но е посочил, че исковата молба е връчена на жалбоподателя по реда на чл. 46, ал. 1 от ГПК на посочения в исковата молба адрес на [улица], вх. А, ет. 2, ап. 5. След получаването на съобщението ответникът ангажирал адвокат, който да го представлява и на когото да бъдат връчвани книжата по делото, но до приключването на съдебното производство във всички инстанции, няма данни да е уведомявал съда за настъпила промяна в адреса, на който редовно му е било връчено съобщение.Този адрес самият той е посочил и в пълномощното, в нотариална покана от 25.04.2014 г. и в исковата молба, подадена на 13.05.2014 г. в Софийския районен съд. Същият адрес е посочен и в подадената лично от него частна жалба. Изложените обстоятелства са обусловили извода на съда,че след приключването на делото с влязло в сила решение, този адрес е продължил да бъде адрес за връчване на съобщенията до жалбоподателя, по смисъла на чл. 38 от ГПК. Затова е счел за ирелевантни отбелязванията в разписките за връчване на съобщенията, че адреса е адвокатска кантора, че по сведения на наемател посоченото лице не живее на адреса. Указанията на съда са му били съобщени на същия адрес. При липсата на данни по делото частният жалбоподател да е уведомил съда за това че е променил адреса, на който на 26.06.2015 г. редовно му е било връчено съобщение, Софийският апелативен съд е приел, че Ц. Й. е бил уведомен за постановяването на определението, което обжалва на 28.03.2019 г., като срокът е изтекъл на 04.04.2019 г., а частната жалба е подадена в регистратурата на 19.09.2019 г., т.е. след законоустановения срок. Ожалваното определение е неправилно. При проверка на законосъобразността на поставения акт, настоящият състав на ВКС намира, че неправилно е прието частният жалбоподател да е бил редовно уведомен, тъй като не е било залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на постоянния и настоящия му адрес в [населено място][жк], № 151, вх. Е, ет. 3, ап. 140. Правилно апелативният съд е констатирал, че пълномощията на адвоката са прекратени с приключване на делото на 17.10.2017 г., с оглед на което администриращият съд неправилно е изпратил съобщение на адвоката. Неправилен обаче, е изводът на въззивната инстанция, че ответникът не е изпълнил задължението си, да уведоми съда за новия си адрес, в случай, че отсъства повече от един месец от адреса, на който веднъж му е било връчено съобщение. Ответникът не е посочвал адрес за връчване на призовки и съобщения по делото, и в този случай съобщението за определението по чл. 77 ГПК е следвало да му се връчи на постоянния или настоящия адрес. Връчителят е посетил адреса и е констатирал, че не е открил никого, но съдът не е разпоредил залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Индиция, че лицето пребивава на адреса е, че именно на този адрес му е връчено лично съобщението за доброволно изпълнение. Предвид изложеното жалбата от 19.09.2019 г. е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК след получаването на поканата за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 2 ДОПК на 12.09.2019 г. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.