Определение № 13425 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11353/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на В. Г. В. и Г. Т. В. и двамата от гр. Варна, чрез процесуалния им представител адв. Славов, против определение № 10243 от 10.10.2024г., постановено по адм. дело № 1525/2024г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което на основание чл. 159 т. 5 и чл. 160 АПК е оставена без разглеждане жалбата им срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна по заявление с рег. № АУ116421ПР от 04.12.2023г. да бъде допуснато изработването на проект за подробен устройствен план – план за регулация и застрояване /ПУП - ПРЗ/ за ПИ идентификатор № 10135.2517.1369, кв. 87 по плана на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, гр. Варна и с което определение е прекратено производството по делото. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приложил закона, тъй като със заявление от 13.05.2024г. е поискано изрично да бъде издадена заповед за отказ за разрешаването да се изработи ПУП – ПРЗ за техния имот. Навежда съображения, че в случая е била приложима разпоредбата на чл. 57 ал. 5 АПК, при която срокът за произнасяне на административния орган се удължава на един месец, тъй като имотът е съпружеска имуществена общност /СИО/ и е следвало да бъде уведомена съпругата на жалбоподателя за административното производство. В тази връзка посочва, че съгласно чл. 84 ал. 2 АПК, който според жалбоподателят е приложимият текст, срокът за оспорване на мълчалив отказ е един месец след изтичането на срока за произнасяне на административния орган, при което е спазен срокът за оспорване, а изводът на съда за просрочие на жалбата е неправилен. Навежда съображения и че съгласно чл. 120 ал. 2 от Конституцията на Република България на обжалване подлежат всички административни актове, които засягат граждани и юридически лица, а в случая жалбоподателите са лица, чиито права и законни интереси са засегнати пряко от оспорения мълчалив отказ. Искат оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът Кметът на община Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Илиева, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Варна е приел, че със заявление вх. № АУ116421ПР от 04.12.2023г. административният орган е бил сезиран с искане да бъде допуснато изработването на проект за ПУП – ПРЗ за ПИ идентификатор № 10135.2517.1369, кв. 87 по плана на м. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, гр. Варна, одобрен с решение № 799 – 5 от 19.12.2012г. на Общински съвет – Варна. Приел е, че правната уредба за процедиране на подаденото заявление е по чл. 124б ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 124, чл. 124а и чл. 125 ЗУТ, като разрешенията по посочените разпоредби се одобряват в едномесечен срок от постъпване на заявлението, като срокът за произнасяне е започнал да тече на 04.12.2023г. и е изтекъл на 04.01.2024г. Приел е, че тъй като се касае за оспорване на мълчалив отказ по ЗУТ, приложима е специалната уредба по чл. 215 ал. 4 ЗУТ, съгласно която срокът за оспорване на актове по ЗУТ – изрични или мълчаливи – е 14 дни. Посочил е, че в случая срокът за оспорване на мълчаливия отказ е започнал да тече на 05.01.2024г. и е изтекъл на 18.01.2024г. – четвъртък, присъствен ден. Направил е извод, че дори да се приеме, че срокът за произнасяне на административният орган е започнал да тече отново с посочването на заявление от 13.05.2024г. с искане за издаване на заповед за отказ по заявлението от 04.12.2023г., то и по това заявление срокът за произнасяне на административният орган е бил един месец, като е изтекъл на 13.06.2024г. Приел е, че по това заявление срокът за оспорване на мълчалив отказ е започнал да тече на 13.06.2024г., като предвид изложеното по – горе е пак 14 дневен и е изтекъл на 27.06.2024г. В тази връзка е направил извод, че подадената на 15.07.2024г. жалба срещу мълчалив отказ е подадена след изтичане на сроковете за оспорване и я е оставил без разглеждане като просрочена, съответно е прекратил производството по делото. Определение е правилно. Правилно съдът е приел, че тъй като в случая е подадено заявление за разрешаване да се изработи първоначален проект на ПУП – ПРЗ за имота на жалбоподателите, то срокът за произнасяне по така подаденото заявление е един месец от подаването му, съгласно чл. 124б ал. 1 ЗУТ. В тази връзка е правилен извода на съда, че по подаденото заявление от 04.12.2023г., срокът за произнасяне на административният орган е изтекъл на 04.01.2024г., а по заявлението от 13.05.2024г., срокът за произнасяне е изтекъл на 13.06.2024г. Непроизнасянето в едномесечния срок, предвид спецификата на заявения административен акт, представлява мълчалив отказ за издаването му, който подлежи на оспорване в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, а именно в 14 - дневен от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Този срок е специален за оспорване на индивидуалните административни актове по ЗУТ, каквито се явяват както изричните, така и мълчаливите откази, от което следва дерогиране на общата разпоредба на чл. 149, ал. 2 АПК, касаеща сроковете за съдебно оспорване. Съответно от тези две дати 04.01.2024г. и съответно 13.06.2024г. е започнал да тече 14 дневният специален срок за оспорването на мълчаливия отказ по ЗУТ, който за първото заявление е изтекъл на 18.01.2024г., а по второто заявление на 27.06.2024г. Поради това е правилен извода на съда, че подадената на 15.07.2024г. жалба срещу мълчалив отказ за произнасяне по заявленията е просрочена. Неоснователно възражението за приложимост в случая на чл. 57 ал. 5 АПК, тъй като това е общият удължен срок по АПК за издаване на административен акт, той обаче не е приложим за издаване на актове по ЗУТ, доколкото в специалния закон са предвидени изрични срокове. В случая в специален закон, който е ЗУТ, е предвиден специален срок за произнасяне на административния орган по заявление за издаване на разрешение за изработване на ПУП – ПРЗ, който е приложим и който, следва да се посочи, че също е едномесечен. Неоснователно е и възражението за приложимост на чл. 84 ал. 2 АПК, тъй като тези разпоредби се намират в раздела за оспорване на административни актовете по административен ред, а именно пред по – горестоящ административен орган, съответно тази разпоредба не е приложима за съдебното оспорване и отчитане на сроковете за съдебно оспорване. По отношение на съдебното оспорване на мълчалив отказ общият срок е разписан в чл. 149 ал. 2 АПК, който обаче предвид изложените по – горе съображения и наличието на специален срок за оспорване на актове по ЗУТ – изрични или мълчаливи – не е приложим. По изложените съображения оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски, но само за настоящата инстанция и то в размер на 50 лв. съгласно чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. За първоинстанционното производство искането за присъждане на разноски е недопустимо за предявяване в това производство, тъй като ответникът е имал възможност да предяви същите пред съответната инстанция, което не е сторил. Предвид изхода на спора искането на частните жалбоподатели за присъждане на разноски е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,