Определение № 371 от 02.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2771/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК. Образувано е по частната жалба на К. И. Б., с адрес в [населено място], против определение без номер от 6 юни 2018 г., постановено по в.гр.д. № 38 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2018 г. в частта му, с която на Б. е отказано предоставянето на правна помощ за изготвяне на касационна жалба срещу решение № 837 от 10 април 2018 г. по същото въззивно дело. В частната жалба се поддържа, че определението е недопустимо и решавано противоречиво от съдилищата, тъй като други апелативни съдилища освобождавали частния жалбоподател от държавна такса по искови молби и му предоставяли правна помощ. С определението в обжалваната му част се приема, че жалбоподателят е приложил решение по нахд, без отношение към дадените му указания, отказал е да представи декларация за обстоятелствата по чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, и така не се е възползвал от предоставената му възможност да получи правна помощ. Предявеният иск срещу К. на частните съдебни изпълнители е за обезвреда на понесени от ищеца неимуществени вреди. С разпореждане от 13 май 2013 г., постановено по гр.д. № 12019/2012 г. по описа на Софийския градски съд, предвид приложената декларация за наличие на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, Б. е освободен от задължението да внесе държавна такса по делото. Според представената декларация (л. 29 и 30 от ч.гр.д. № 2072/2013 г. по описа на апелативния съд в [населено място]) ищецът е разведен, страда от хронични заболявания, не притежава недвижимо имущество, моторни превозни средства и влогове, не получава заплата и заеми, рента и аренда от земеделски земи и други имоти, дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества, не получава пенсия, а източникът на доход е помощ от сина му от 100 евро месечно за гледане на внучката. Със заявление от 23 април 2018 г. ищецът е поискал от съда предоставяне на правна помощ за изготвяне на касационна жалба срещу решението на въззивния съд по иска. С определение от 25 април 2018 г. съдът е дал възможност на Б. да представи в едноседмичен срок от съобщението декларация за обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 ЗПрП. С уведомление от 4 юни 218 г. се сочи, че декларираното от Б. – че не притежава никакво недвижимо имущество и няма достъп до средствата на съпруга си, е проверено и доказано от наказателен съд, като се прилага решение по нахд № 10055/2016 г. по описа на районния съд в [населено място]. След представяне на посочените документи, съдът е постановил обжалваното определение. Частната жалба е основателна. Неправилно въззивният съд е оставил без уважение и искането на жалбоподателя за допускане на правна помощ. Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗПрП правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвидената чл. 94 и сл. ГПК и чл. 23 ЗПрП правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие, но същата се прилага само в случай на надлежно установена по делото невъзможност на страната да си я позволи, каквито обстоятелства следва да се приемат за установени още пред първоинстанционния съд, и без да са налице данни за промяна в имущественото, здравословното състояние и трудовата заетост на лицето. Тъй като исканата правна помощ е за изготвяне на касационна жалба, то е явно, че не са налице пречките за предоставянето й по смисъла на чл. 24, т. 1 и 2 ЗПрП. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,