Определение № 3461 от 24.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3349/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. С определение № 4208/19.09.2025 г. по настоящото дело съставът на Върховния касационен съд е спрял изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 93/16.06.2025 г., постановено от Окръжен съд – Разград по въззивно гр.д. № 160/2025 г. в частта, с която след частична отмяна на решение №3/08.01.2025г. по гр.д. №527/2023г. на Районен съд – Кубрат, „Водоснабдяване – Д.“ ЕООД е осъдено да заплати на Ф. А. Х. сумата от 40 000лв. – неимуществени вреди настъпили от претърпяната на 03.04.2023г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.04.2023г. до окончателното плащане. Касаторът е внесъл обезпечение по чл. 282, ал. 3, т. 1 ГПК в размер на 40 123,91 лева. На 18.05.2026г. по делото е постъпила молба от „Водоснабдяване – Д.“ ЕООД, чрез адвокат Н. Й., за освобождаване на внесеното на 19.09.2025 г. обезпечение, по смисъла на чл.282, ал.2, т.1 от ГПК, в размер на 40 123,91 лв. В същата молителят посочил, че производството е приключило с постановеното от ВКС определение за недопускане на касационното обжалване. Изложил, че на 18.05.2026 г. присъденото обезщетение, ведно със законната лихва било изцяло заплатено в полза на ищеца по делото, за което обстоятелство приложил препис от платежното нареждане. Направил искане за освобождаване на внесената гаранция, като посочил банкова сметка, по която същата да бъде преведена – IBAN [банкова сметка] в Ц. кооперативна банка АД, с титуляр „Водоснабдяване – Д.“ ЕООД. Ответникът по молбата Ф. А. Х., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор и не е изразил становище по искането. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата е основателна. Отпаднала е обезпечителната нужда и сумата следва да бъде освободена и преведена по посочената от молителя сметка. Същата, след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ, възлиза в размер на 20 515, 03 евро. Мотивиран от горното, съдът