Определение № 3188 от 14.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1927/2026 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. И. Л., Ц. И. Л. и Н. Й. Л., всички от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 185 от 3.12.2025г. по в.гр.д. № 195 по описа за 2025г. на Окръжен съд Видин, с което е отменено решение № 229 от 27.04.2025г. по гр.д.№ 1787/2025г. на РС Видин в частта, с която е отхвърлен иска за разваляне, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД поради неизпълнение, на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с н.а.№ ..., т..., д. № ... от ... ... ...г.на нотариус при РС Видин за частта относно наследствените идеални части от по 1/6ид.ч.за всяка една от ищците по отношение на прехвърлителя Ц. Л. В., починал на 12.04.2001г. и вместо това е постановил друго, по силата на което е развален по иск на К. П. Л. и В. Ц. Л. поради неизпълнение договора за прехвърляне на недвижими имоти от 20.12.1997г. срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с н.а.№ ..., т...., д. № .../...г., по отношение на прехвърлителя Ц. Л. В., починал на 12.04.2001г.до размер на притежаваните от същия 2/6ид.ч. от процесните недвижими имоти. и са присъдени разноски. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел за установено следното: Процесните недвижими имоти са били съпружеска имуществена общност на К. П. Л. и Ц. Л. В.. На 20.12.1997г. с н.а.№ ..., т..., д. № .../...г. Двамата са прехвърлили собствеността на своя син И. Ц. Л. /по време на брака му с Н. Й. Л./ срещу поето задължение за гледане и издръжка на прехвърлителите до края на живота им, изразяващо се в осигуряване на всичко необходимо за спокоен и нормален живот, полагане на непосредствени грижи при болест, немощ и старост, както и да ги погребе след смъртта им съгласно обичая, като двамата прехвърлители /всеки поотделно/ са запазили правото на ползване върху имота до края на живота си. Ц. Л. В. е починал на 12.04.2001г., а И. Ц. Л. – на 31.08.2015г., като ответниците са негови наследници /съпруга и две дъщери/. В мотивите си въззивният съд е приел, че по делото липсват данни преживе прехвърлителят Ц. Л. В. да е образувал дела срещу приобритателите за разваляне на договора, поради което следва да се приеме, че той е бил доволен от полаганите за него грижи. Прието е за безспорно и че до датата на смъртта на приобритателя И. Ц. Л. /през м.08.2015г./, той е осъществявал всички необходими грижи, съгласно сключения между страните договор. След обсъждане на ангажираните гласни и писмени доказателства, съдът е извел правния си извод, че ответниците, които са наследници на И. Л., след 2015г. не са осъществявали в пълния уговорен обем договореното изпълнение. Счел е за недоказано те да са полагали изискуемите се ежедневни и непрекъснати грижи, както и да са осигурявали издръжка в натура на кредитора Л., в обем че да бъдат задоволени всички нейни нужди, а когато е отказала приемането им /след 2020г./, ответниците не са трансформирали поетото задължение от такова в натура, в парично. Въззивният съд е счел, че – по аргумент на чл.128, ал.2 ЗЗД, установяващ активна солидарност, за наследниците по закон на Ц. Л. В. - К. П. Л. и В. Ц. Л.-Ш. - е възникнало правото да получат и част от наследственото имущество на починалия през 2001г. Ц. Л., поради което е допуснал разваляне на договора– общо за 5/6ид.ч. В представеното изложение, касаторите се позовават на специалните основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като поставят следните въпроси: 1. При предявен иск за разваляне на сключен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, следва ли съдът да установи обема и съдържанието на дължимите от приобритателя към прехвърлителя грижи и издръжка?, 2. Какви критерии следва да бъдат съобразени за наличието или липсата на основание за приложение на чл.87, ал.4 ЗЗД, включително при липса на установен обем на дължимата грижа и издръжка?, 3. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба възражения?, 4. Основателно ли е искане за разваляне на целия договор за издръжка и гледане от страна на преживелия съпруг и прехвърлител по договора, включително и при упражняване на правото си на наследник, когато по отношение на наследодателя, който е прехвърлител по договора, задължението е било изпълнено в пълен обем? и 5. При предявен иск за разваляне на сключен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане по чл.87, ал.3 ЗЗД от преживял съпруг и прехвърлител по договора, следва ли съдът да установи обема и съдържанието, както на дължимите, така и на предоставените от приобретателя към прехвърлителите грижи и издръжка за периода, за който се твърди, че същите са били удовлетворени изцяло и да съпостави същите с периода, за който се твърди наличие на неизпълнението им от наследниците на приобритателя? Позовава се на многобройна практика, която прилага. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от К. П. Л. и В. Ц. Л.-Ш., чрез процесуалния представител адвокат Д., с който се оспорват нейната допустимост – поради липсата на посочените специални основания за допустимост и нейната основателност. Имайки пред вид гореизложените мотиви и след преценка на наведените от касаторката основания за допустимост, настоящият съдебен състав намира следното: Касационно обжалване по въпроси с № 1, 2, 3 и 5 не може да бъде допуснато независимо, че са от значение за изхода на спора, защото всичките са разрешени в съответствие с установената съдебна практика, включително и с цитираната. Видно от мотивите на въззивния съд, той подробно е изследвал обема и съдържанието както на дължимите от приобритателя към прехвърлителя грижи и издръжка, така и тези които реално са били положени. Приел е за установено, че след 2020г. отношенията между прехвърлителката Л. и ответниците са се влошили. Тогава тя е промила отношението си към внуците, казала им е да не идват, особено с кучетата си, които оставяла косми навсякъде. /Едната внучка живее в С., а другата в Германия/. Промяната е настъпила когато дъщеря й В. Л. се е върнала от чужбина. Ответниците рядко и за кратко са посещавали К. Л., която е на 82 години,с влошено здравословно състояние и се нуждае от постоянни грижи. При така установеният обем на полагани грижи, не е налице надлежно изпълнение, защото съгласно установената съдебна практика /вж.напр. решение по гр.д.№ 124/2021г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 4211/2025г.на ІV г.о. и всички други посочени в него/ - за да е налице точно изпълнение на договора от страна на длъжника, последният следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка, в натура, на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Неизпълнението - пълното или частично, забавено или неточно изпълнение на приобретателя, е винаги основание за разваляне на договора. Приложението на нормата на чл.87, ал.4 ЗЗД има специфично приложение към договора за издръжка и гледане, като неизпълнението се преценява с оглед интереса на кредитора. Когато прехвърлителят е възрастен, с влошено здравословно състояние и се е нуждаел от постоянни грижи и издръжка, лишаването му от гледане винаги представлява съществено неизпълнение /вж.в този смисъл решение по гр.д.№ 491/2021г. на ІІІ г.о./ Касационно обжалване обаче следва да бъде допуснато по поставения въпрос с № 4, който е от значение за изхода на спора и е възможно да е разрешен в противоречие с т.3 от Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981г.на ОСГК на ВС. Съгласно същото „прекратителното действие на договора с начално прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане настъпва със смъртта на прехвърлителя. Прекратилното действие засяга и неделимостта.“ В наследственото имущество се включва правото да се иска разваляне на договора поради неизпълнение, но само когато това неизпълнение е „допуснато преживе на кредитора- неизпълнител“. С оглед на изложеното, касационно обжалване следва да се допусне на въззивния акт само в частта, относно идеалната част, до която следва да бъде развален сключения договор за издръжка и гледане. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд