Определение № 1825 от 18.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 961/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК образувано по частна касационна жалба на ищеца „М. тепе“ ЕООД /н/, представлявано от законния представител, чрез упълномощен адвокат срещу определение № 499 от 12.02.2026г. по в.ч.гр.д.№ 15/2026г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определението от 06.11.2025г. по гр.д.№ 1536/2025г. на Районен съд Самоков за прекратяване като недопустимо производството по предявения иск по чл. 124 ГПК във вр. с чл. 179, ал.1 33Д и чл. 440 ГПК с петитум да бъде прието за установено по отношение на ответниците „ПИБ“ АД и „А и Л корпорация“ ООД /н/ (с предходно фирмено наименование „Търговска къща Й.“ ЕООД), че в полза на Първа инвестиционна банка, не съществува ипотечно право по учредената с нот.акт №197 по нотариално дело №573/2007г. ипотека върху имотите на ищцовото дружество: Студио С47 и студио С3, находящи се в к.к. Боровец, апартаментен хотел „К.“, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот върху който са изградени, тъй като същото е погасено.

С частната касационна жалба се иска отмяна на атакуваното определение. Поддържат се твърденията от исковата молба, че обезпеченото с ипотеката вземане е погасено: както с изтеглянето от банковата сметка на ипотекарният длъжник и кредитополучател „А и Л корпорация“ ООД на сумата от 6 882 000 лева, представляваща продажна цена на 63 обекта от х-л „К.“; така и с изтеглянето от „ПИБ“ АД на сумата от 1 356 800 лева от разплащателна сметка с титуляр „Айсберг Боровец ООД, разкрита в банката, която сума е трябвало да бъде отнесена по специална сметка с титуляр „ПИБ“ АД, за обслужване на дълга по договора за кредит; така и с извършените плащания от посочени дружества в общ размер на 989 094.04 лева, с която сума реално е намален дългът, но въпреки направеното искане, ипотеката на имотите на ищеца не е заличена. Възразява се, че е допустимо след откриване на производството по несъстоятелност образуване на съдебно производство, което няма за предмет вземания, които могат да се предявят в производството по несъстоятелност по реда на чл. 685 ал. 1 ТЗ, за които претендираното право може да се упражни само съдебно и което синдикът не може да удовлетвори. Сочи се, че ищцовото дружество не може да се защити, защото няма как да предяви искането си (оспорването си) пред синдика на ответното дружество в неговото производство по несъстоятелност, тъй като права от характера на претендираните, не могат да бъдат приети от синдика или от съда по несъстоятелността. Счита, че не е налице основанието по чл.637,ал.6 ТЗ.

В изложението към частната касационна жалба се иска допускане на касационната проверка по въпросите: 1/ Допустимо ли е образуване на съдебно производство от дружество, което е в несъстоятелност и 2/ Управителят има ли право да предприема действия за защита на интересите на дружеството като образува дела от името на дружеството при неправомерни действия на синдика. Посочва, че синдикът на дружеството не иска да защити предприетите от несъстоятелния търговец оспорвания, които касаят масата на несъстоятелността.

Въведена е допълнителната предпоставка по чл.280,л.1,т.3 ГПК.

Препис от частната касационна жалба не се връчва.

За да потвърди прекратяването на производството по делото на основание чл.130 ГПК, въззивната инстанция е приела предявените искове за

несъществуване на ипотечно право в полза на „ПИБ“ върху имотите на ищеца, обезпечаващо задълженията на главния длъжник на банката - втория ответник поради погасяването им, за недопустими със съображенията:

• Синдикът може да предявява от името на длъжника при условията на чл. 658, ал.1, т.7 ТЗ само искове за попълване на масата на несъстоятелността, а предявените целят друго - да разрушат силата на издадения изпълнителен лист в полза на ипотекарния кредитор по чл. 717н ТЗ „ПИБ, който да не получи плащане на вземането си при осребряване на ипотекираните имоти, собственост на длъжника.

Предявените искове в случая не могат да се водят от синдика от името на длъжника.

• Вземане на кредитор може да се оспорва от длъжника с иск по чл. 694 ТЗ само ако кредиторът е с прието вземане като искът се води от длъжника, чрез десезираните му органи, а не от синдика.

• Оспорване на вземане на ипотекарен кредитор, спрямо който несъстоятелният длъжник притежава ипотекиран имот, обезпечаващ чужд дълг (в случая дълг на „А и Л Коропорация“ ООД - в несъстоятелност към „ПИБ“ по договор за банков кредит) може да стане само в производство по иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземанията на кредитора - кредитодател към длъжника му кредитополучател по издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в заповедно производство. В производството по този иск ответникът - длъжник по банковия кредит следва да изчерпи всички свои възражения, свързани с кредита, в т.ч. възражението предмет на настоящото съдебно производство. Ненаправените възражения се преклудират и не могат да се релевират с предявени нови установителни искове. Уважаването на иска на банката срещу длъжника по кредита с влязло в сила решение, или неподаването на възражение против издадената заповед за незабавно изпълнение както в случая, прави недопустим всякакъв друг иск, в т.ч. заведен от името на ипотекарния несъстоятелен длъжник, целящ преразглеждане на въпроса относно издадения в заповедното производство изпълнителен лист в полза на банката - кредитодател.

• Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК изпълнителният лист има сила и срещу третото лице - ипотекарен длъжник, обезпечил чуждия дълг (в случая несъстоятелния длъжник), когато взискателят - „ПИБ“ АД насочва изпълнението върху ипотекирания имот по реда на чл. 717н ТЗ. Разпоредбата на чл. 717н от ТЗ предвижда заделяне на припадащата се на ипотекарния кредитор сума само до представяне от последния на изпълнителен лист за вземането си. Тя не предвижда възможност за оспорване от длъжника, притежаващ ипотекиран имот за чужд дълг, на ипотечното право на кредитора.

• Оспорване на ипотека в производство по несъстоятелност, може да се прави само по реда, в срока и при условията на чл. 646, 647 и 649 ТЗ, а не по общия ред, както се иска в случая. Търговският закон предвижда възможност не само на кредиторите на несъстоятелността, но и на длъжника да оспори качеството на кредитор чрез процедурата по предявяване на вземанията в несъстоятелността, част от която е производството по чл.692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци. Само в случай на развило се и приключило производство по чл. 692, ал.2 и ал.3 ТЗ по възражението по чл.690, ал.1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечение/ привилегия, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него длъжник/кредитор, за който резултатът от определението по чл.692, ал.4 ТЗ е негативен, ч рез предявяване на установителен иск по чл.694 ТЗ в преклузивния срок.

Въззивното определение е неправилно: изводите в него по първия поставен в изложението въпрос, който следва да бъде уточнен съгласно правомощията на настоящия състав съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС - Допустимо ли е образуване на съдебно производство от ищец търговско дружество в несъстоятелност, придобило правото на собственост върху ипотекиран от праводателя му недвижим имот, за установяване несъществуване на ипотечно право върху този имот с твърдения за погасяване на обезпеченото с ипотеката вземане чрез удовлетворяване на ипотекарния кредитор, са в противоречие с определението по ч.т.д.№ 1788/2023г. на Второ т.о. на ВКС, с което е прието, че такъв иск е за попълване на масата на несъстоятелността, и ако той е предявен от синдика, е допустим. Това е иск за съхранение на масата на несъстоятелността, за установяване несъществуването на материалното право на ипотекарния длъжник към главния длъжник, когато (както в настоящия случай) в производството по несъстоятелност на ищеца предстои продажба на имущество от масата на несъстоятелността, придобито обременено с ипотека от длъжника - ищец. Даден е и отговор, че когато се оспорва материалното право, обезпечено с ипотека, не само кредиторите на несъстоятелността, но и ипотекарният длъжник има правен интерес да установи несъществуването му по исков ред спрямо ипотекарния кредитор и главния длъжник.

В настоящото производство главният длъжник е дружеството ответник „А и Л корпорация“, ипотекарен кредитор е банката, а ищецът е длъжник в несъстоятелността, който е придобил имот, обременен с ипотека за обезпечение на задължението на главния длъжник. Както се посочи, ищецът представя доказателства, че е придобил двата имота от праводатели с учредени върху тях тежести - договорната ипотека в полза на банката, т.е. вещната тежест върху имота на ищеца обезпечава задължение на лице, различно него.

В случая въззивната инстанция не е имала никакво основание и причини да излага хипотетичните си и откъснати от въведения от ищеца материален спор разсъждения и неправилно е отрекла искът да е за попълване на масата на несъстоятелността.

• Ищецът „М. тепе“ /н/ и ответникът „А и Л Корпорация“ /н/ съгласно изложеното в исковата молба нямат никакви взаимоотношения, от които да може да се очаква, че са възникнали вземания на първото дружество, които да бъдат предявявани в производството по несъстоятелност на второто, съответно да се стигне и до производство по чл.694 ТЗ. Твърденията в исковата молба досежно ответника „А и Л корпорация“ се свеждат до това, че дружеството е кредитополучател във взаимоотношенията си с „ПИБ“, то е получило кредита с цел изграждане на апартаментния хотел в комплекс „Боровец“ срещу което е учредена ипотека върху поземления имот, върху който е построен хотела и върху правото на строеж и изградените обекти, а кредитополучателят се е задължил, ако продаде обекти, върху които се разпростира ипотеката (независимо от степента им на завършеност), да погасява кредита по посочен начин, а банката се задължава да представи съгласие за заличаване на ипотеката относно продадения обект. Твърдението е, че последното задължение не е изпълнено.

• Банката не е кредитор в производството по несъстоятелност на ищеца и отново няма място за разсъждения за иск по чл.694 ТЗ.

• Напълно неясно е на какво почиват разсъжденията на въззивната инстанция за заповедно производство и производството по чл.422 ГПК - ищецът няма как да има участие в заповедното производство между банката и кредитополучателя, ищецът няма правоотношения с банката и парични (или други) задължения към нея по нотариалните актове. Като че ли разсъжденията на окръжния съд касаят хипотеза, в която настоящият иск е предявен не от ипотекарния длъжник, а от главния длъжник, също в несъстоятелност, който оспорва извън собственото си производство по несъстоятелност, права на своя кредитор „ПИБ“ АД.

• Към исковата молба не е приложен планът за осребряване по чл.716а ТЗ, представен от синдика в производството по несъстоятелност на ищеца, той не е виден и при справка по партидата на търговеца в регистъра, поради което не е ясно какъв изпълнителен лист визира окръжният съд - вероятно такъв, издаден срещу главния длъжник по договора за кредит, но отново по делото няма данни за източника на тези разсъждения - за провеждано заповедно производство, в което както се посочи няма как настоящият ищец да участва и да реализира каквато и да е защита, защото ипотекарният длъжник не е участник в производствата, в които се установяват вземанията спрямо главния длъжник.

• По отношение на аргументите, че ищецът цели с предявения иск „да разруши силата на такъв изпълнителен лист в полза на ипотекарния кредитор по чл. 717н ТЗ - ПИБ, който да не получи плащане на вземането си при осребряване на ипотекираните имоти, собственост на длъжника“, следва да се има предвид, че при евентуално уважаване на предявения иск, постъпилите суми от продажбата на имотите ще останат в масата на несъстоятелността и няма да бъдат изплатени на ипотекарен кредитор с погасено поради плащане вземане, а ще бъдат удовлетворени кредитори с действително съществуващи и непогасени вземания, а при евентуалното им удовлетворяване, остатъкът ще бъде предоставен на длъжника - чл.732 ТЗ.

Изложеното обуславя отмяна на обжалваното определение и връщането на делото на същия състав на районния съд, който, ако след даване на указания и изпълнението им - подписване, или потвърждаване предявяването на исковата молба от синдика - чл.658,т.7 ТЗ, следва да продължи съдопроизводствените действия.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.