Определение № 50004 от 29.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 422/2021 г.

Производството е по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК. Образувано е молба с вх. № 13990/18.12.2025 г. на Софийски окръжен съд от Гаранционен Фонд, с която се иска издаване на обратен изпълнителен лист срещу Л. М. В. и В. Т. В. за сумите, получени от тях по изп. д. № 20207880400662 на ЧСИ М. К.. Сочи се от молителя, че изпълнителното дело е било образувано срещу него по молба на ответниците по молбата с правно основание чл.245 ал.3 ГПК въз основа на изпълнителен лист, издаден по невлязло в сила въззивно решение № 12248 от 03.11.2020 г. по в. гр. д. № 5691/2019 г. на САС – за сумите от по 97 500 лв. и за законната лихва, но с постановеното по настоящото дело на ВКС решение № 25 от 31.03.2022 г. въззивното осъдително решение е било частично отменено и предявените от ищците В. искове са отхвърлени за разликата над 78 000 лв. По изпълнителното дело са били събрани в пълен размер присъдените с невлязлото в сила осъдително въззивно решение суми, поради което молителят иска да му се издаде обратен изпълнителен лист за сумите, за които предявените срещу него искове са отхвърлени – от по 19 500 лв. -главница, от по 3535,94 лв. -лихва върху посочената главница за периода 28.02.2019 г. – 16.12.2020 г., както и 3501,94 лв. - такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ, начислена върху недължимо събраните суми. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, приема следното: Нормата на чл. 245, ал. 3 от ГПК предвижда, че компетентен да издаде обратен изпълнителен лист след отмяна на решение, по което е било допуснато предварително изпълнение, е съдът, постановил влязлото в сила решение, с което е отхвърлен искът. В настоящата хипотеза ВКС е компетентен да се произнесе по искането за издаване на обратен изпълнителен лист, защото с решение № 25 от 31.03.2022 г. по т.д. № 422/21 г. на ВКС, поправено с решение по чл.247 ГПК, невлязлото в сила въззивно осъдително решение № 12248 от 03.11.2020 г. по в. гр. д. № 5691/2019 г. на Софийски апелативен съд е отменено частично и предявените от Л. М. В. и В. Т. В. срещу Гаранционен Фонд искове са отхвърлени за разликата над 78 000 лв. до 97 500 лв. – за всеки от ищците. С посоченото по-горе окончателно решение на ВКС е отречено в полза на Л. М. В. и на В. Т. В. да съществуват вземания за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 78 000 лв. – за всеки от ищците, а от представеното удостоверение изх. № 676 от 27.01.2026 г., издадено по изп. д. № 20207880400662 на ЧСИ М. К., се установява, че от длъжника по изпълнението – молителя Гаранционен Фонд, са събрани принудително суми за удовлетворение на вземанията на взискателите Л. М. В. и В. Т. В., всеки от които е получил сумата от по 97 500 лв. – главница. В този случай получената от всеки от двамата взискатели сума от по 19 500 лв., представляваща разликата между присъдената от въззивния съд сума от 97 500 лв. и определения от касационния съд размер от 78 000 лв., до който исковете са основателни, подлежи на връщане, защото е отпаднало основанието за нейното получаване. От удостоверение изх. № 2425/23.03.2026 г. по изп. д. № 20207880400662 на ЧСИ М. К. се установява, че взискателите са получили и сумата от по 3488,33 лв. – законна лихва върху сумата от 19 500 лв. за периода 28.02.2019 г. – 03.12.2020 г., както и такси по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 3574,32 лв. - върху сумата от 39 000 лв. /19 500 лв. плюс 19 500 лв./ и лихвите. След като се прие, че сумата от по 19 500 лв., която е събрани по принудителен ред, подлежи на връщане от всеки от взискателите, този извод се отнася и за получените от тях лихви от по 3488,33 лв. – върху подлежащата на връщане сума от по 19 500 лв. а Искането за издаване на изпълнителен лист за лихви следва да се отхвърли за разликата над 3488,33 лв. Взискателите следва да върнат и получените от тях разноски в изпълнението в размер на таксата по Тарифата към ЗЧСИ, начислена върху подлежащите на връщане суми, която възлиза на 3574,32 лв. В този смисъл са мотивите на т. 6 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, в които е прието, че обратен изпълнителен лист се издава по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК за дължимите суми, които са безспорно установени, а именно: сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение и събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. Доколкото молителят претендира издаване на обратен изпълнителен лист за събрани такси от 3501,94 лв., толкова следва да му се присъди, като всеки от ответниците по молбата следва да заплати половината от сумата. При тези факти касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 245, ал. 3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист за посочените по-горе суми, а в останалата част молбата следва да се отхвърли – относно лихви за сумата над 3488,33 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК