Определение № 2351 от 23.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1362/2024 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на „Юробанк България“ АД с която се иска допълване на определение №1043 от 01.04.2025г. по т.д.№1362/2024г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о., в частта за разноските, като на молителя бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7381,98 лева, с ДДС. Ответникът по молбата Национална агенция по приходите в писмения си отговор излага доводи за неоснователност на молбата. Ответникът по молбата „Хелт Енд Уелнес“ АД /н./ не изразява становище. Синдикът на „Хелт Енд Уелнес“ АД /н./ изразява становище, че молбата следва да бъде уважена. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: С определение №1043 от 01.04.2025г. по т.д. №1362/2024г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение №115/21.02.2024г. по в.т.д.№735/2023г. на Софийски апелативен съд. Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна. В отговора на „Юробанк България“ АД на подадената от НАП касационна жалба е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, но не са представени доказателства за уговарянето и заплащането на такова. Доказателствата са представени от страната за първи път с молбата по чл.248 от ГПК, с вх.№6749/10.04.2025г. Когато делото е приключило с определение по чл.288 от ГПК, доказателствата за направени разноски следва да бъдат представени до приключване на закритото заседание пред ВКС. В този смисъл е формирана и постоянна практика на ВКС, обективирана в определение №157 от 05.07.2018г. по гр.д.№4575/2017г. на ВКС, І г.о., определение №1189 от 10.12.2015г. по гр. д. №2588/2015г. на ВКС, III г. о., определение № 167 от 16.07.2015 г. по т. д. № 3303/2014 г. на ВКС, II т. о., определение № 16 от 29.01.2015 г. по т. д. № 1341/2014г. на ВКС, II т. о., определение №29 от 24.01.2014 г. по т. д. № 1427/2013г. на ВКС, I т. о., определение №397 от 11.06.2015 г. по ч. гр. д. №2600/2015г. на ВКС, IV г. о., определение № 106 от 16.05.2017 г. по т. д. № 2248/2016г. на ВКС, I т. о., определение №84/08.03.2022г. по гр.д. №1723/21г. на ВКС, ІV г.о, и други. В същите се приема, че пропускът на ответника до този момент да ангажира доказателства за извършването им не може да бъде преодолян в производството по реда на чл.248 от ГПК. Производството по допълване или изменение в частта за разноските на съдебния акт, с който приключва производството в съответната инстанция, е предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските. И тъй като съдът не би могъл да присъди в производството по чл.288 от ГПК разноски, за които с отговора на касационната жалба не са представени доказателства да са били направени, искането по чл.248 от ГПК в подобна хипотеза не би могло да се приеме за основателно. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,