Определение № 168 от 19.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1721/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Ш. срещу определение на Пловдивски окръжен съд № 329 от 10.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 3263/ 2021 г., с което е потвърдено определение на Пловдивски районен съд от 06.12.2021 г. по гр.д.№ 10167/ 2021 г. и по този начин е върната исковата молба на частния жалбоподател и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят, чрез назначен по реда на ЗПП особен представител, поддържа, че са му били дадени бланкетни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба и неправилно било отказано да му бъде предоставена правна помощ пред първоинстанционния съд. Това го лишило от възможността да изпълни указанията. Счита, че преди да му е била предоставена правна помощ, съдът нямал право да постановява връщане на исковата молба. Това следвало и от разпоредбата на чл.6 ЕКЗПЧОС. Затова счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол повдига процесуалноправен въпрос, който при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъде уточнен така: Длъжен ли е съдът при проверка на редовността на исковата молба да даде указания на ищеца, че има право на правна помощ и следва ли въззивния съд, ако констатира неизпълнение на това задължение, да отмени разпореждането на първата инстанция за връщане на исковата молба. Жалбоподателят счита, че този въпрос е разрешен в обжалвания акт в противоречие с практиката на ВКС. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Пред първоинстанционния Пловдивски районен съд е образувано гр.д.№ 10167/ 2021 г. по искова молба на К. Ш., в която не бил посочен надлежен ответник, изложени били противоречиви обстоятелства и отсъствал ясно формулиран петитум. Изложени били твърдения, че разследващ полицай Д. П. извършила незаконосъобразни действия, състоящи се в привикването по досъдебно производство на преводач без нужната квалификация. Освен това се твърдяло, че ищецът претърпял вреди от принуждаването му да сключи споразумение по НОХД № 2489/ 2015 г. Искането било да се установи има ли извършено престъпно обстоятелство от длъжностно лице в изпълнение на служебните му задължения, от което ищецът търпял вреди. С допълнителна молба ищецът заявил, че искът му е срещу МВР, в лицето на разследващ полицай Д. П., и е по чл.2 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд дал указания на ищеца отстраняване на нередовности на исковата молба, включително да уточни кой е ответникът, да изясни кои са незаконосъобразните действия, в какво се състоят вредите и причинната им връзка с незаконосъобразните действия, да обоснове интерес от иска за установяване на годността на преводача, участвал в соченото от него наказателно производство. С молба от 04.08.2021 г. ищецът преповторил твърденията си и допълнил, че търпи вреди от незаконно обвинение и незаконно осъждане, както и от упражнени спрямо него мерки за неотклонение и наложени му наказания, както и че ответник е длъжностното лице от състава на ОДМВР Стара Загора – разследващ полицай П.. Районният съд приел, че указанията не били изпълнени и върнал исковата молба. С обжалваното в настоящето производство определение окръжният съд потвърдил връщането. Посочил, че били дадени подробни и конкретни указания в какво нередовността на исковата молба се състои, които не били изпълнени в законния срок. Не било ясно нито на какво се основава претенцията за вреди, нито тази за установяване на престъпно обстоятелство, петитумът на исковата молба не съответствал на заявените твърдения. По довода на ищеца, че първата инстанция е следвало да му предостави правна помощ, въззивният съд посочил, че искането за това районният съд отхвърлил с определение № 5946/ 05.08.2021 г., което било влязло в сила като необжалвано от К. Ш.. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправен въпрос е необуславящ. Въззивният съд не е посочил, че за първата инстанция не съществува задължение да уведоми ищеца за правото да ползва правна помощ, нито че той не е длъжен да отстрани това нарушение, ако е било допуснато от първоинстанционния съд. Той е констатирал изрично, че ищецът е уведомен от районния съдия за правото да ползва правна помощ, но искането му в тази насока е отхвърлено с определение, което самият ищец не е обжалвал и то е влязло в сила. По отношение на тази констатация на въззивния съд формулираното от касатора питане няма значение и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд