Определение № 578 от 09.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 261/2024 г.

Производството по делото е образувано е по частна (неточно наименована „касационна“) жалба с вх. № 7400/27.11.2023 г. на ищеца М. Т. Н. срещу определение № 959/13.11.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 839/2022 г. на Добричкия окръжен съд (ДОС). Определението се обжалва в частта, с която са оставени без уважение молбата на жалбоподателя, обективирана в касационната му жалба с вх. № 3154/16.05.2023 г., уточнена с молбата му с вх. № 3677/07.06.2023 г., както и молбата му, обективирана в частната му касационна жалба с вх. № 6609/23.10.2023 г., за връщане на сумата 907.14 лв. като недължимо внесена държавна такса по същото въззивно гр. дело № 839/2022 г. на ДОС. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че производството по частната жалба с вх. № 7400/27.11.2023 г. е неподсъдно на Върховния касационен съд (ВКС). Съгласно разясненията, дадени в т. 10 от мотивите към тълкувателно решение (ТР) № 5/2015 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС, производството по чл. 4б от ЗДТ – по молба за връщане на недължимо платена държавна такса, се развива извън исковия процес и охранителното производство; то има самостоятелен характер и обособен предмет – с определението си съдът дава разрешение на материалноправен спор за дължимостта на таксата – дали таксата е събрана въпреки, че страната е била освободена от заплащането `и или е била надвнесена, т.е. платена без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. „а” от ЗДТ. От така дадените разяснения следва, че производството по чл. 4б от ЗДТ за връщане на недължимо платена държавна такса не е идентично, а е различно от производството по чл. 248 от ГПК за изменение или допълване на съдебното решение (или на прекратително определение) в частта му за разноските. В мотивите към ТР № 5/2015 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС производството по чл. 248 от ГПК също е обсъдено заедно с други производства, като е прието, че и те са обособени като самостоятелни, независимо дали протичат предварително, успоредно или след исковото производство. От това разграничение следва и че в случаите, когато окръжният съд като въззивна инстанция е постановил по реда на чл. 4б от ЗДТ отказ за връщане на държавна такса като недължимо платена за въззивното производство, това негово определение подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 от ГПК – пред съответния апелативен съд, а не по реда на чл. 248, ал. 3, изреч. 2 от ГПК – пред ВКС. В тези случаи едва постановеното по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 от ГПК определение на апелативния съд, с което е отказано връщането на държавната такса, би подлежало на касационно обжалване пред ВКС – по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК – също съгласно изричните задължителни указания и разяснения, дадени с т. I от ТР № 5/2015 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от мотивите към него. В случая, в мотивите към обжалваното определение № 959/13.11.2023 г. ДОС е допуснал смешение – приел е, че развилото се пред него производство за връщане на жалбоподателя на държавна такса като недължимо платена за въззивното производство, е такова по чл. 4б от ЗДТ, и едновременно с това – че е „инициирано“ производство по чл. 248 от ГПК. Независимо от това обаче, ДОС правилно е изпратил частната жалба с вх. № 7400/27.11.2023 г. за разглеждане на Варненския апелативен съд (ВнАпС). Последният е постановил определение № 655/08.12.2023 г. по образуваното пред него ч. възз. гр. дело № 495/2023 г., с което е прекратил това частно производство и е изпратил частната жалба с вх. № 7400/27.11.2023 г. на ВКС по подсъдност. В мотивите към това свое определение ВнАпС неправилно е приел, че ДОС бил сезиран с молба на жалбоподателя за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по делото въззивно решение и последващо го определение по чл. 248 от ГПК относно разноските. Поради това, ВнАпС неправилно е приел и че компетентен да се произнесе по частната жалба с вх. № 7400/27.11.2023 г. срещу определение № 959/13.11.2023 г. на ДОС, е ВКС съгласно нормата на чл. 248, ал. 3, изреч. 2 от ГПК, която е специална по отношение на чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 от ГПК. Така приетото от ВнАпС е в противоречие с посочените по-горе, задължителните указания и разяснения, дадени с т. I от ТР № 5/2015 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от мотивите към него. Съгласно същите, в случая компетентен да се произнесе по частната жалба с вх. № 7400/27.11.2023 г. срещу постановеното по реда на чл. 4б от ЗДТ определение № 959/13.11.2023 г. на ДОС, е ВнАпС, а не ВКС. В заключение, съгласно чл. 118 от ГПК, образуваното по частната жалба с вх. № 7400/27.11.2023 г. производство пред ВКС, следва да се прекрати и делото следва да се върне на ВнАпС за разглеждане на жалбата. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение