Решение № 284 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2415/2013 г.

Решение № 284 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2415/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 216 от 10.12.2012 г. по гр. д. № 152/12 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното решение състав на Варненския апелативен съд е потвърдил решението от 18.11.2011 г. по гр. д. № 1118/11 г. на Варненския окръжен съд, с което [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на основание чл. 72, ал. 1 ЗС на [фирма] /в открито производство по несъстоятелност/ [населено място] сумата от 1 076 800,52 лв., представляваща увеличената стойност на хотел "Д. ", КК "Златни пясъци", вследствие извършени от ищеца подобрения в имота. Жалбоподателят поддържа, че решението е процесуално недопустимо, тъй като адвокатът на ищеца, от когото изхожда и исковата молба, не е бил редовно упълномощен, а по отношение на част от подобренията съдът се е произнесъл свръх петитум, доколкото те не са заявени в обстоятелствената част на исковата молба. Освен това решението е неправилно. В случая липсва неоснователно обогатяване за ищеца, тъй като той не е извършил плащане по договора за изработка, по който са изпълнени подобренията. Ищецът не е имал качеството на добросъвестен владелец, тъй като при извършването на строителните работи той е знаел за правата на [фирма] върху процесния имот. В нарушение на чл. 181, ал. 1 ГПК съдът е приел, че договорите за изработка и приложенията към тях, които по своя характер представляват частни документи, имат достоверна дата и по отношение на ответника, който е трето лице по отношение на тях. Неправилно е определена и увеличената стойност на имота, като не е изследвано какво е било състоянието и стойността на имота преди подобренията. Извършването на подобренията е установено посредством свидетели, които служебно са допуснати от съда, без да е имало такова искане от ищеца. Ответникът в производството [фирма] / в несъстоятелност/ оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. С определение № 362 от 26.06.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за част от спорния предмет поради възникнало съмнение за допустимостта на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба за част от подобренията - пожароизвестителна система, подмяна на вратите на всички тоалетни възли с P., подмяна на хоризонталната канализация с окачена от P. тръби, отделяне на ресторанта и обособяване на офис за обмяна на валута в партерния етаж, както и склад на домакина на първия хотелски етаж. Обжалването е допуснато и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса добросъвестен владелец ли е ищецът, след като е узнал за съдебното оспорване на правата му още при придобиване на имота. За да се произнесе по поставените въпроси и по съществото на касационната жалба, настоящият състав приема следното: За да потвърди осъдителното решение на първата инстанция по чл. 72, ал. 1 ЗС въззивният съд е приел, че към момента на извършване на процесните подобрения - 2007 г. - 2008 г., ищецът [фирма] е имал качеството на добросъвестен владелец. Добросъвестността е отпаднала едва на 15.03.2010 г., с влизане в сила на решението, с което е бил уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск по чл. 108 ЗС. Прието е, че извършването на подобренията е установено както с показанията на ищцовите свидетели, така и с договора между възложителя на ремонтите [фирма] и изпълнителя [фирма] от 23.08.2007 г., анекса към него от 16.10.2008 г. и приложенията и протоколите към тях. Датите на изброените писмени доказателства важат и по отношение на ответника [фирма], тъй като той не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК. Обстоятелството, че не са платени реално сумите по договора за изработка между [фирма] и [фирма] не сочи нито на недопустимост, нито на неоснователност на претенцията. Подобренията са реално извършени, вещо лице се е произнесло по въпроса каква е увеличената стойност на имота и определената от него сума е дължима и следва да се присъди. Решението е процесуално недопустимо в частта, с която е присъдена увеличената стойност на имота за следните строителни работи: доставка и монтаж на пожароизвестителна инсталация, подмяна на вратите на всички тоалетни възли с P. и нова РVС дограма. Тези СМР не са описани в обстоятелствената част на исковата молба, но са оценени от вещото лице в производство по чл. 207 ГПК за обезпечаване на доказателства - гр. д. № 14800/2010 г. на Варненския районен съд и представляват част от определената от вещото лице сума на увеличената стойност на имота в размер на 1 095 585,70 лв. Тази сума формира и петитума на исковата молба по чл. 72, ал. 1 ЗС. Налице е несъответствие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, което води до нейната нередовност. Въззивният съд е следвало да остави производството по делото в тази част без движение; да иска отстраняване на това несъответствие и едва след това да постанови решение по същество. Като не е процедирал в съответствие с т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което в тази част и за тази хипотеза не е загубило сила и при действието на новия ГПК от 2007 г. / виж т. 5 на ТР № 1/9.12.13 г. по т. д. № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС/, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Затова по отношение на тези подобрения решението следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Неоснователно е виждането на жалбоподателя, че решението на въззивния съд е изцяло недопустимо, тъй като е постановено по искова молба, подписана от нередовно упълномощен адвокат. Искът по чл. 72, ал. 1 ЗС е предявен от [фирма] /в открито производство по несъстоятелност/. Исковата молба подадена на 10.06.2011 г. и е подписана от адвокат К.. Като приложения в нея са описани два броя пълномощни, съответно от управителя и от синдика. Такива пълномощни обаче не са били приложени и представени в първоинстанционното производство. Във въззивното производство е представено пълномощно от 7.03.2011 г. от синдика на [фирма] /в открито производство по несъстоятелност/ - М. Н. Д. -Н. в полза на адв. И. К. То включва правомощието на адвоката да завежда и да води в първа и въззивна инстанция от името на дружеството иск по чл. 72, ал. 1 ЗС против [фирма], с цена на иска, определена от вещото лице в производството по чл. 207 ГПК. Представена е и първата страница от молба на синдика до съда по несъстоятелността, подадена на 24.02.2011 г., с която се иска на основание чл. 660, ал. 2 ТЗ разрешение за упълномощаване на адв. И. К. да завежда и води иск по чл. 72, ал. 1 ЗС срещу [фирма], съгласно заключението на вещото лице в производството по чл. 207 ГПК. Върху тази страница е изписано и разпореждането на съда от 02.03.2011 г., което дословно гласи "Разрешава на синдика да упълномощи с част от пълномощията си адв. И. К. ". При тези данни следва да се приеме, че адвокат К. е бил редовно упълномощен да завежда и води делото в първите две съдебни инстанции. Спазено е изискването на чл. 660, ал. 1 ТЗ, съгласно което синдикът няма правото да упълномощава други лица със своите права, освен с изрично разрешение на съда. Обстоятелството, че не е представена в цялост молбата до съда, с която се иска разрешение по чл. 660, ал. 2 ТЗ, не променя горните изводи, тъй като съществената част на отправеното искане и самото разрешение на съда се намират на първата страница, която е представена. Въз основа на пълномощното от синдика и разрешението на съда по чл. 660, ал. 2 ТЗ, адвокат К. е имал представителна власт да заведе иска по чл. 72, ал. 1 ЗС и да води делото в първите две инстанции. Постановените по така предявения иск решения на окръжния и на апелативния съд са процесуално допустими. По законосъобразността на обжалваното решение: Касационното обжалване е допуснато поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на Върховния съд по въпроса добросъвестен владелец ли е ищецът, след като е узнал за съдебното оспорване на правата му още при придобиване на имота. В решение № 127 от 17.08.2011 г. по гр. д. № 2014/2009 г. на ВКС, I ГО, е прието, че съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена. Прието е също, че първоначално съществуващата добросъвестност може да отпадне, ако настъпят определени последващи обстоятелства, каквото представлява предявяването на иск от действителния собственик за връщане на имота. От предявяването на този иск владелецът престава да се счита за добросъвестен и затова съгласно чл. 73 ЗС дължи връщането на добивите и обезщетяването на собственика на имота. Възможността за превръщане на добросъвестното владение в недобросъвестно, когато владелецът участва в производство по иск за нищожност на завещание, от което черпи права праводателят му, е приета в решение № 35 от 25.02.13 г. по гр. д. № 669/12 г. на ВКС, II ГО. Двете решения са постановени в производство по чл. 290 ГПК и представляват задължителна практика на ВКС. В тях се съдържа принципното разбиране, че владелецът не е добросъвестен или престава да бъде добросъвестен, когато срещу него е насочен иск за собственост на имота или когато по повод участие в друг съдебен спор узнае за претенциите на трети лица към праводателя му. Тази практика следва да бъде приложена и по настоящото дело. В същия смисъл са и посочените от жалбоподателя решения на ВКС, които обаче нямат задължителен характер по въпроса, който е поставен в настоящото производство - решение № 312 от 14.02.2011 г. по гр. д. № 829/09 г. на ВКС, II ГО и решение № 319 от 03.04.09 г. по гр. д. № 606/2008 г. на ВКС, I ГО. По настоящото дело е установено, че процесният имот е бил възложен на ищеца [фирма] /в открито производство по несъстоятелност/ при осъществена публична продан, с възлагателно постановление от 05.06.2006 г. Още преди това, при условията на висящо изпълнително производство, [фирма] е заявило по реда на чл. 336, ал. 1 ГПК (отм.) собственически права върху имота. Искът е бил насочен срещу взискателя [фирма] и наследниците на длъжника [фирма]. Настоящият ищец [фирма] е получило препис от исковата молба по това дело на 17.10.2005 г. и следователно от тази дата, още преди възлагателното постановление, което външно го легитимира като собственик на имота, то е знаело за претенциите на [фирма]. Впоследствие производството по чл. 336, ал. 1 ГПК (отм.) е прекратено с влязло в сила определение на съда. Прекратяването е било обусловено от обстоятелството, че междувременно изпълнителният процес е приключил, а предявеният иск по чл. 336, ал. 1 ГПК (отм.) предполага висящ изпълнителен процес. Веднага след прекратяването обаче е заведено гр. д. № 10308/2007 г. на Варненския районен съд, образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС за същия имот, предявен от [фирма] срещу [фирма]. Този иск е уважен с влязло в сила съдебно решение. При тези данни приетото от въззивния съд, че добросъвестността на [фирма] отпада едва с влизане в сила на решението по чл. 108 ЗС, противоречи на посочената задължителна практика на ВКС. В действителност недобросъвестността е съществувала още към момента на възникване на придобивното основание на [фирма], тъй като от предявения срещу дружеството иск по чл. 336, ал. 1 ЗС, а впоследствие - иск по чл. 108 ЗС, дружеството е могло да узнае, че правото на собственост на неговия праводател се оспорва по съдебен ред, т. е. оборена е презумпцията за добросъвестност по чл. 70, ал. 2 ЗС. Като е приел, че добросъвестността отпада едва с влизане в сила на решението по чл. 108 ЗС, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Следва да бъде присъдена не увеличената стойност на имота, а стойността на разходите, направени във връзка с подобренията. Тъй като по делото има данни за размера на дължимата сума, в тази част то не следва да се връща на въззивната инстанция за ново разглеждане, а спорът да се разреши от ВКС. Съгласно заключението на вещото лице и писмените доказателства по делото, стойността на направените разходи за подобренията възлиза на 692 299,77 лв. От тях следва да се приспаднат разходите на онези видове строителни работи, по отношение на които исковата молба е нередовна и по отношение на които въззивният съд следва да се произнесе при отстраняване недостатъците и: 21547,75 лв. за доставка и монтаж на пожароизвестителна инсталация; 21500 лв. за подмяна на РVС дограма и 8240 лв. за нова РVС дограма, или общо 51 287,75 лв. Следва да се приспадне и сумата от 11 131,96 лв., представляваща настилка от теракотни плочки, по отношение на която отхвърлителното решение на първата инстанция е влязло в сила. Общо дължимата сума, която следва да бъде присъдена от настоящата инстанция, е в размер на 629 880,06 лв. Не следва да се приспадат суми за настъпилото междувременно овехтяване, тъй като това са друг тип отношения, извън производството по чл. 72 и чл. 74 ЗС. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че в случая липсва неоснователно обогатяване за [фирма], тъй като това дружество не е извършило плащане по договора за изработка, по който са изпълнени подобренията. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че след като подобренията са извършени по договор с трето лице и владелецът има вземане към него, собственикът следва да заплати тяхната стойност, а отношенията между владелеца и третото лице не са предмет на иска по чл. 72 ЗС. Законосъобразен и в съответствие със задължителната практика на ВКС е изводът на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК няма отношение към процесните договори за изработка и приложения и че посочената в тях дата следва да се преценява във връзка с останалите доказателства по делото. Текстът на чл. 181, ал. 1 ГПК има за цел да уреди реда между документите за правата на две лица, когато тези права произхождат от един и същ праводател - в този смисъл проф. П. В.: "Писмени доказателства и свидетелски показания в гражданския процес", издателство "С." 1994 г., стр.70, както и решение № 235 от 04.06.2010 г. по гр.д.№ 177/10 г. на ВКС, II ГО. Що се отнася до свидетелските показания - те не са единствените доказателства, които установяват извършените подобрения в процесния имот. Освен това - свидетелите на ответника също установяват наличието на такива подобрения. С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за всички инстанции, съобразно размера на уважената част от иска, като се приспаднат разноските на ответника, съразмерно на отхвърлената част от иска. Направените от жалбоподателя разноски, за които по делото има представени доказателства, са в размер на - 103 102 лв., от които 21 536 лв. за въззивната и 81566 лв. за касационната инстанция, а разноските на другата страна - 65 225,73 лв., само за първоинстанционното производство. Съразмерно на отхвърлената част от иска и при отчитане на обстоятелството, че за част от този иск производството по делото продължава, разноските на жалбоподателя са 44 124 лв., а съразмерно на уважената част от иска, разноските на другата страна са 39 342 лв. Дължимите на жалбоподателя разноски по компенсация са 4782 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,