Определение № 141 от 21.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 554/2019 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“АД срещу определение №12535/04.06.2018г. по гр.д.№3736/17г. по описа на Софийски градски съд,с което е оставена без уважение молбата на дружеството по чл.248 от ГПК - за изменение на постановеното въззивно решение по делото в частта за разноските. Ответната страна по частната жалба „ЧЕЗ Разпределение България“АД не е заявила становище. Върховният касационен съд намира подадената частна жалба за недопустима. Съгласно чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК определението на съда за изменение на постановеното от него съдебно решение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда,по който подлежи на обжалване самият акт по съществото на спора. С решението си от 07.03.2018г. СГС се е произнесъл като въззивна инстанция по осъдителни търговски искове /основани на неизпълнение на задължения по договор за застраховка/, които са предявени в размер на 4101,64 лв. главница и 242,02 лв. обезщетение за забава. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 предл.2 ГПК, решенията по въззивни търговски дела с цена на иска под 20 000 лв. не подлежат на касационен контрол. Необжалваемостта на въззивния акт е и изрично посочена в самия него. Поради това и на посоченото по-горе основание следва да се приеме,че постановеното от СГС определение по чл.248 от ГПК не подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.274 ал.2 от ГПК, а подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане с прекратяване на образуваното въз основа на нея частно производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение