Определение № 4684 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3654/2026 г.

Производството е по реда на чл.213а, ал. 7 вр. с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Община Русе, представлявана от кмета на общината, чрез ст. юрк. В. Нанов, против разпореждане № 759 от 17.03.2026 г., постановено по касационно административнонаказателно дело (КАНД) № 167/2026 г. по описа на Административен съд – Русе. Релевирани са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт с твърдения, че административнонаказващият орган /АНО/ и касационният жалбоподател имат един и същ процесуален представител и той е участвал в производството пред районния съд. Претендира се отмяна на оспореното разпореждане и връщане на делото на административния съд за разглеждане на подадената касационна жалба. В срока по чл. 232 от АПК не е постъпило становище от ответника по частната жалба - "ФЛМ" ЕООД. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за допустима - подадена е в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 вр. чл.213а, ал. 7 от АПК и от надлежна страна, срещу съдебен акт по чл.213а, ал.6, т.2 АПК, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по КАНД № 167/2026 г. по описа на Административен съд - Русе е образувано по касационна жалба на Община Русе, представлявано от кмета на общината, чрез пълномощника ст. юрк. В. Нанов, против решение № 7 от 06.01.2026 г. по АНД № 1576/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление № 7-6/24.09.2025 г., издадено от зам. кмета „Устройство на територията“ на община Русе, оправомощен със заповед № РД-01-1821/09.06.2025 г. на кмета на община Русе, с което на "ФЛМ" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева на основание чл.85, ал.1 от Наредба № 7 на Общински съвет – Русе. При горните данни относно касационния жалбоподател, с оспореното разпореждане, на основание чл. 213а, ал.6, т.2 вр. с чл.215, т.1 от АПК, административният съд е оставил без разглеждане касационната жалба на Община Русе срещу решение № 7/06.01.2026 г. на Районен съд - Русе по АНД № 1576/2025г. и е прекратил производството по КАНД № 167/2026 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че касационната жалба е подадена от лице, което не е участвало в съдебното производство пред районния съд, тъй като страна в същото е заместник – кмета „Устройство на територията“ на Община Русе в качеството му на административнонаказващ орган съгласно чл.61, ал.1 ЗАНН. Оспореното разпореждане е правилно. При безспорно установените релевантни данни, съдът е приложил надлежно процесуалните норми на чл.210, ал.1 АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, с оглед на което е постановил законосъобразен съдебен акт. Обосновани са изводите за наличие на специален ред за развитие на производството по обжалване на наказателните постановления и съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в относимита му за казуса част, при разглеждането на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително и този по чл. 55, ал. 2, и наказващият орган. В случая като страна по делото пред районния съд е участвал издателят на наказателното постановление – зам. кмета на община Русе, оправомощен от кмета на общината с цитираната в НП заповед. Правилата за касационното производство по чл.63в ЗАНН предвиждат, че решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК, а съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 АПК, чието систематично място е в глава дванадесета на АПК, право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Преценена съобразно визираните процесуални норми, касационната жалба на Община Русе, по повод на която е образувано производството пред административния съд, е подадена от лице, което не е страна по първоинстанционното дело, поради което и на осн. чл.215, т.1 АПК, същата е процесуално недопустима. Без значение за горния извод е обстоятелството, че процесуален представител на АНО и на касационния жалбоподател е едно и също лице, а наведените в обратен смисъл доводи в частната жалба са неоснователни. С оглед на изложеното, при постановяване на обжалваното разпореждане, административният съд е спазил изискванията на закона и установявайки, че е сезиран с недопустима касационна жалба по чл. 215, т. 1 от АПК, надлежно е упражнил правомощията си по чл.213а, ал.6, т.2 АПК като оставил същата без разглеждане и е прекратил образуваното пред него съдебно производство. Оспореното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, второ отделение,