Решение № 14963 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7797/2009 г.

Решение № 14963 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7797/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно на началника на Общинска служба по "Земеделие" (ОСЗ)- Монтана и на адвокат Георги Ценков - пълномощник на Людмил Петров Нанков от с. Гаганица и Иван Петров Нанков от гр. София, и двете срещу решение от 6.04.2009 г., постановено по адм. д. № 1/2008 г. на Окръжен съд-Монтана. С обжалваното решение съдът е отменил решение № 26-3 от 14.05.2001 г. на ОСЗ-Монтана и вместо него е определил на наследниците на Петър Митов Нанков на основание чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ обезщетение със земя на стойност 1 806 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - 1254 поименни компенсационни бонове на стойност 1254 лв. В касационната жалба на началника на ОСЗ-Монтана се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира довод за нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. За неговото обосноваване е направено твърдение, че определеният коефициент за редукция по чл. 19, ал. 16 ППЗСПЗЗ не подлежи на контрол и той е правилно определен с решение на ОСЗ. По изложените съображения се моли, решението да се отмени, като се остави в сила обжалваното решение. В касационната жалба на Людмил Ненков и Иван Ненков също се съдържа оплакване за неправилност на решението, без да са посочени конкретни касационни отменителни основания. От изложеното в обстоятелствената част може да се извлече необоснованост и допуснато нарушение на съществени процесуални правила. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е определил обезщетяването да се извърши със земи, които не са в местността "Димово кладенче", в която е установено, че има свободна земя. Твърди се освен това, че съдът се е позовал на протокол на ОСЗ, с който е определен коефициента на редукция, без последният да е приложен по делото. Моли се, решението да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане, при което да се приложи протоколът на ОСЗ. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на физическите лица и основателност на касационната жалба на началника на ОСЗ. Намира, че съдът неправилно е приложил коефициента на редукция със земя по отношение признатото и влязло в сила обезщетение с определена стойност, по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Ето защо предлага решението да се отмени. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. От данните по делото се установява, че Окръжният съд-Монтана е бил сезиран с жалба срещу решение № 26-3 от 14.05.2001 г. на ОСЗ-Монтана, с което на основание чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ на наследниците на Петър Митов Нанков е определено обезщетение със земя на стойност 1254 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - поименни компенсационни бонове на стойност 1806 лв. равни 1806 поименни компенсационни бонове. От приложените по делото доказателства съдът е приел за установено, че искането за обезщетение със земя е съобразено с чл. 18д, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Но същевременно е направил и извод, че искането за обезщетяване само със земя не означава, че ще трябва да бъде изцяло уважено. В тази връзка е разгледал решението на ОСЗ по чл. 19, ал. 16 ППЗСПЗЗ, според което е приет коефициент за редукция на обезщетяването със земи, който е от 0, 41. Съдът е съобразил влязлото в сила решение на ОСЗ по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, според което стойността на обезщетението е определена от 3060 лв. Въпреки, че е изложил мотиви, че решението по чл. 19, ал. 16 ППЗСПЗЗ не подлежи на контрол, съдът е изменил стойността на редуцираното обезщетение, като е приел, че обезщетението със земя следва да е в размер на 1806 лв., а разликата до пълния размер на обезщетението - с поименни компенсационни бонове от 1254 лв. равни на 1254 поименни компенсационни бона. В този смисъл е и постановил съдебния си акт. Постановеното решение е неправилно и е в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 1 АПК. При правилно установена фактическа обстановка съдът неправилно е приложил материалния закон. Според чл. 19, ал. 16 ППЗСПЗЗ ако наличните държавни и общински поземлени фондове са недостатъчни за обезщетяването на всички правоимащи, те се обезщетяват пропорционално със земя, а за разликата до пълния размер на обезщетение-с поименни компенсационни бонове. ОСЗ с протоколно решение определя съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение за общината. С така определеният коефициент за общината се редуцира стойността на дължимото обезщетение със земя на всички правоимащи. От това следва, че коефициентът за редукция е по отношение на дължимото обезщетение за общината и е еднакъв за всички правоимащи. Той не се изважда от стойността на дължимото обезщетение, както е направил съдът, а се изчислява спрямо стойността на обезщетението за всеки правоимащ. Това се установява от самото протоколно решение на ОСЗ № 53-А от 14.05.2001 г., лист 12 и 13 от гр. д. № 1012/2003 г. на РС-Монтана. Коефициентът на редукция представлява съотношението на стойността на предоставената земя от общинския поземлен фонд и стойността на дължимото обезщетение за всички правоимащи. Коефициентът е еднакъв за всички правоимащи и спрямо него те получават обезщетение със земя, а разликата до пълния размер на стойността на обезщетението се допълва с поименни компенсационни бонове на стойност, равна на левовата им равностойност. По жалбата на началника на ОСЗ: С оглед изложените мотиви жалбата е основателна. Съдът е извършил корекция на определеното обезщетение със земя в нарушение на чл. 19, ал. 16 и ал. 17 ППЗСПЗЗ, което налага отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Жалбоподателите на са доказали, че определеният им размер на обезщетение със земя е различен от този, определен с решението, предмет на жалбата. По жалбата на Людмил и Иван Ненкови: Касационната жалба е неоснователна. Никъде в ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение няма предвидено правомощие за ОСЗ да предостави на правоимащите в обезщетение земя, която е свободна и се намира в чертите на урбанизираната територия. На жалбоподателите е признато право на обезщетение, на основание чл. 10б ЗСПЗЗ за признато но невъзстановено право на собственост. Обезщетяването се извършава на основание чл. 15, ал. 3 ЗСПЗЗ и то може да бъде със земя и/или поименни компенсационни бонове. От своя страна обезщетяването се извършва със земя от общинския поземлен фонд, а при недостиг и със земя от държавния поземлен фонд. Искането на жалбоподателите да им се предостави земя в местността "Димово кладенче", в която се е намирала земята на наследодателя им няма никакво правно основание в материалния закон, за да бъде разглеждана такава претенция. В производството по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ съдът проверява дали решението на ОСЗ съответства на поискания начин на обезщетяване и дали правилно е определено обезщетението на основание влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 8 и това по ал. 16 ППЗСПЗЗ. По изложените съображения решението на окръжния съд ще следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли жалбата. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение