Определение № 2532 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2948/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Б. И. против разпореждане № 424 от 17.05.2023 г., постановено по възз. ч. гр. д. №432 по описа за 2022 г. на Варненския апелативен съд, II състав, с което е върната касационната му жалба срещу определение № 555 от 7.10.2022 г. по същото дело за потвърждаване на определение № 2332 от 21.06.2022 г. по в. гр. д. № 999/2022 г. на Варненския окръжен съд. Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и касационната му жалба да бъде разгледана по същество. Национална агенция по приходите не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на Варненския апелативен съд. Разгледана по същество, тя е неоснователна. В. Б. И. е подал жалба срещу описа на недвижим имот, извършен от ЧСИ Л. С. по изпълнително дело № 20218950400305, която е била оставена без разглеждане с определение № 2332 от 21.06.2022 г. по гр. д. № 999 по описа за 2022 г. на Варненския окръжен съд, II състав. Това определение е потвърдено от Варненския апелативен съд с определение № 555 от 7.10.2022 г. по гр. д. № 432 по описа за 2022 г. на Варненския апелативен съд, II състав. Жалбата на В. Б. И. срещу потвърдителното определение е била върната от Варненския апелативен съд със съображението, че актът, срещу който е насочена, е необжалваем. Този решаващ извод в обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане е законосъобразен. При действието на новия ГПК запазват значението си принципните разрешения, дадени в т.2 на ТР № 3/12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 на ОСГТК на ВКС относно характера на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител. Това производство е едноинстанционно и окръжният съд действа не като въззивна, а като контролно-отменителна инстанция, чийто акт е окончателен /чл. 437, ал. 4 ГПК/. Само когато контролно- отменителното производство не се е развило, тъй като окръжният съд е отказал да разгледа жалбата по същество и е прекратил производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, върху този акт може да се упражни контрол за законност. Функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията на окръжния съд за прекратяване на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител /чл. 435 и сл. ГПК/ е съответният апелативен съд и неговото определение е окончателно. То не подлежи на обжалване пред ВКС, включително и когато апелативният съд е потвърдил определението на окръжния съд за прекратяване на производството по жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Необжалваемостта на определението следва и от правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК, което изключва касационния контрол по отношение на определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, каквото е решението по жалба срещу действията на съдебния изпълнител/чл.437, ал.4 от ГПК/. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в определения № 50389 от 20.12.2022 г. по ч. гр. д. № 2809/2022 г. на IV ГО, № 248 от 4.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2264/2022 г. на IV ГО, № 366 от 1.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2663/2020 г. на III ГО, № 31 от 7.02.2017 г. на по ч. гр. д. № 167/2017 г. на I ГО, № 284 от 22.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3776/2015 г. на II ГО, № 13 от 12.01.2017 г. по ч. гр. д. № 5417/2016 г. на III ГО и много други. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното разпореждане трябва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение