Определение № 83 от 28.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 3150/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] със седалище в [населено място] - чрез пълномощника му адв. В. К. - Б., за изменение на постановеното по делото решение № 234 от 31.01.2017 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че съдът неправилно е възложил разноските по делото в тежест на [фирма], тъй като подадената от дружеството касационна жалба е призната от ответника и е уважена с постановеното от касационната инстанция решение, като е дадена възможност на дружеството да предяви отново иска си, но след като представи решение на общото събрание по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ. Навеждат се доводи за неприложимост на разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК с оглед на обстоятелството, че прекратяването на производството по делото не е свързано с процесуалното поведение на дружеството - молител като ищец по иска, а на допуснатите от инстанциите по същество процесуални нарушения при преценката за допустимост на иска и разглеждането на спора по същество при наличие на основание за прекратяване на делото. С аргумент, че при направено от ответника признание на касационната жалба и предоставена от касационната инстанция възможност за повторно предявяване на същия иск след представяне на решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ разноските е следвало да бъдат присъдени на [фирма], молителят прави искане да бъде изменено решението в частта за разноските като вместо осъждането му да заплати разноски на ответника, да бъдат присъдени разноски в негова полза в размер на 10 000 лв. Ответникът по молбата И. Т. П. от [населено място], обл. П., оспорва молбата като недопустима и неоснователна по съображения в писмен отговор от 13.03.2017 г. и изразява становище за оставянето й без уважение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Възражението на ответника за недопустимост на молбата поради пропускане на срока по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователно. Решението, чието изменение се иска, е постановено на 31.01.2017 г. и поради неговата необжалваемост едномесечният срок за сезиране на съда с искане по чл.248, ал.1 ГПК е започнал да тече от 31.01.2017 г. Според правилото на чл.60, ал.3 ГПК срокът е следвало да изтече на 28.02.2017 г. и тъй като молбата за изменение на решението е подадена по пощата на 27.02.2017 г., същият е спазен съгласно чл.62, ал.2 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С постановеното по делото решение № 234 от 31.01.2017 г. е обезсилено решение № 264 от 09.07.2015 г. по в. т. д. № 314/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, както и потвърденото с него решение № 87 от 17.02.2015 г. на Пловдивски окръжен съд, и е прекратено производството по предявения от [фирма] против И. Т. П. иск с правно основание чл.145 ТЗ за заплащане на сумата 112 398.32 лв., претендирана като обезщетение за имуществена вреда, причинена на дружеството от ответника в качеството му на бивш управител. Обезсилването на решенията и прекратяването на производството по делото е обосновано с недопустимостта на иска по чл.145 ТЗ, предявен без наличие на взето решение от общото събрание на [фирма] по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, съставляващо абсолютна процесуална предпоставка за водене на иск по чл.145 ТЗ и срещу бивш управител на О.. В мотивите към решението е прието, че в исковата молба ищецът [фирма] не е твърдял съществуването на такова решение и не го е представил по делото, въпреки дадените с доклада по чл.146 ГПК указания относно необходимостта да докаже предвидените в Търговския закон предпоставки за предявяване на иска срещу ответника - бивш управител. В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК с решението касаторът - ищец [фирма] е осъден да заплати на ответника разноски за всички съдебни инстанции в размер на 14 000 лв. Преценени във връзка с мотивите към решението, доводите в молбата по чл.248 ГПК не могат да обосноват основание за изменение на решението в частта за разноските и за присъждане на разноски в полза на молителя [фирма]. Отговорността за разноски е функционално обусловена от изхода на делото и се разпределя съобразно правилата на чл.78 ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а ако искът бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено, правото на разноски принадлежи на ответника - чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК. Ответникът има право на разноски и в случай на уважаване на иска при наличие на предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК - ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. С постановеното от касационната инстанция решение са обезсилени решенията на инстанциите по същество и е прекратено производството по делото поради констатирана недопустимост на предявения от [фирма] иск с правно основание чл.145 ТЗ. Прекратяването на производството по делото е послужило като основание по чл.78, ал.4 ГПК за присъждане на разноски на ответника по недопустимия иск, които са поискани своевременно и са доказани чрез представяне на доказателства за реалното им извършване. Прекратяването на делото е обусловено от неизпълнение на процесуалното задължение на молителя - ищец да представи решение на общото събрание по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, предвидено в Търговския закон като необходима предпоставка за водене на иска по чл.145 ТЗ. Обстоятелството, че инстанциите по същество не са констатирали недопустимостта на иска и не са прекратили делото, а са се произнесли с решения за неговото отхвърляне, е ирелевантно за прилагането на чл.78, ал.4 ГПК от касационната инстанция и за възлагането на разноските в тежест на ищеца. Твърдението на молителя, че с решението на касационната инстанция му е предоставена възможност да предяви отново същия иск, не кореспондира с мотивите към решението, в които не се съдържат изводи и указания в този смисъл. Обезсилването на решенията по недопустимия иск не може да се тълкува като „уважаване” на касационната жалба, както се твърди в молбата. С жалбата молителят е искал отмяна на въззивното решение като неправилно по съображения, че за предявяването и воденето на иска по чл.145 ТЗ срещу бившия управител не е необходимо решение на общото събрание по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, а с решението съставът на Върховния касационен съд е обезсилил въззивното решение именно поради липсата на решение на общото събрание, съставляващо положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Изявлението на процесуалния представител на ответника в откритото съдебно заседание по чл.290 ГПК, че въззивното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо поради недопустимост на предявения иск, не носи белезите на „признание на жалбата”, поради което доводът на молителя, че при направено признание на касационната жалба разноските е следвало да се присъдят на него, е неоснователен. Предвид крайния изход на делото пред касационната инстанция право на разноски има само ответникът И. П. - чл.78, ал.4 ГПК, и доколкото с решението съставът на ВКС се е произнесъл в този смисъл, няма основание решението да бъде изменяно в частта за разноските с присъждане на разноски в полза на молителя [фирма]. По изложените съображения молбата за изменение на постановеното по т. д. № 3150/2015 г. решение в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,