Определение № 8449 от 31.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7369/2026 г.

Образувано е по частна жалба на К. К. А., от гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат В. Ризов от САК, против Определение № 25509 от 24.06.2026 г., постановено по адм. д. № 7582/2026 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлено искането на К. К. А. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 1381856/08.06.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. 3)ДД) от ЗДвП му е наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса по същество, но не повече от 12 месеца“, издадена от младши автоконтрольор към СДВР, отдел „Пътна полиция“. По подробно изложени съображения за неправилност на определението се претендира неговата отмяна и спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната пред административния съд Заповед № GPAM 1381856/08.06.2026 г. на основание чл. 171, т. 1, буква „з“ подбуква „дд“ от ЗДвП по отношение на К. К. А. е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач, извършил нарушение по чл. 175А, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца“. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 1381856/08.06.2026 г. съдът е преценил, че данните по делото не обосновават наличие на опасност от настъпването на значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 във вр. ал. 4 АПК. Според съда от представените трудов договор и длъжностна характеристика не следва, че свидетелството за управление на МПС на водача е от изключително значение при упражняване на трудовата му дейност. Твърденията за лични затруднения не могат да се противопоставят на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на публичният интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона. В случая отнемането на СУМПС е постановено като превантивна мярка, именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителните действия на субекта на правоотношението. Отчитайки високата обществена значимост на безопасността на движение по пътищата в конкретния случай незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП предвижда, че обжалването на заповедите, с които се прилага ПАМ по чл. 171 ЗДвП се извършва по реда на АПК и подадената жалба не спира изпълнението на приложената мярка. В изключение от общия принцип в административния процес за суспензивен ефект на жалбата, със специалното правило на чл. 172, ал. 6 ЗДвП е допуснато пряко по силата на закона предварително изпълнение на индивидуалните административни актове от категорията на процесния. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК дава право на заинтересованите лица да искат от съда спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение при условията на ал. 2. Съгласно предписанието на чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 АПК, критерий за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е възможността от изпълнението му да последва значителна или трудно поправима вреда. Цитираната разпоредба изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт. Същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Твърденията на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е изследвал съразмерността на защитаваните интереси, са неоснователни. Предварителното изпълнение на издадената заповед е допуснато по силата на закон, поради което на нормативно ниво е отчетен превес на обществения интерес над интереса на адресата на акта. Конкретно защитимият интерес на отделния субект подлежи на доказване, който в настоящия случай правилно е приет от съда за недоказан при изследване на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Доказването на твърдяна реална вероятност от настъпване на значителна или трудно поправима вреда е в тежест на оспорващия. При направеното искане за спиране на предварителното изпълнение са изложени доводи, че автомобилът е жизненоважно средство за ежедневно придвижване, изпълнение на служебни ангажименти и грижи за семейството. Евентуалните затруднения на адресата на акта правилно не са възприети от съда като значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Както е посочил и административният съд всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила имуществена вреда от невъзможността му да управлява МПС, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, включително предвид алтернативните възможности за придвижване. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. ПАМ са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171, т. 1, б. " з - дд" ЗДвП. ПАМ се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Обстоятелството, че със заповедта адресатът е лишен от възможността да управлява МПС, не обосновава настъпването на значителни или трудно поправими вреди във връзка с допуснатото предварително изпълнение на акта. Временната невъзможност да упражнява това право всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди за адресата и то - само от предварителното изпълнение на заповедта. Такива обстоятелства в случая не са налице. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен в някаква степен по изтъкнатите от него съображения, свързани с невъзможността му временно да управлява МПС, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Изложените в частната жалба доводи относно липса на компетентност и незаконосъобразност на заповедта касаят проверката на законосъобразността на самата заповед при решаване на спора по същество и са неотносими при преценката на необходимостта от спиране на предварителното изпълнение. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение