Определение № 106 от 14.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 1352/2015 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 01.10.2015г. на председателя на РС гр. Лом по анд № 445/15г., по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано по жалба от И. Г. И. срещу наказателно постановление, издадено от Директора на Р. [населено място], с което на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите на жалбоподателя били наложени две административни наказания „глоба” в размер на по 50 лв. Съдиите от районния съд гр. Лом са се отвели от разглеждане на делото поради наличие на обстоятелства, влияещи върху тяхната безпристрастност. Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е подсъдно, същото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд. С оглед спестяването на пътни разноски и създаването на минимални неудобства за страните, за разглеждането на делото следва да бъде определен съд в границите на същия окръг, а именно районният съд в гр. Монтана. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,