Определение № 1909 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2607/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Л. Ж. против определение № 259 от 03.05.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 191/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на жалбоподателя вх. № 10236/25.04.2023 г. против определение № 1504 от 19.04.2023 г. по гр. д. № 267/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност и необоснованост на определението. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна И. Й. М., в който се излага становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Апелативен съд - Варна е оставил без разглеждане частна жалба, подадена против определение, с което е оставена без разглеждане молбата на М. Л. Ж. вх. № 9405/13.04.2022 г. за поправка на съдебен протокол от проведено на 30.03.2023 г. съдебно заседание на основание чл. 151 ГПК, като просрочена. Мотивирал се е, че съгласно чл. 274, ал.1, т. 1 и 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, които законът изрично посочва. Определенията по чл. 151 ГПК, с които се допуска или отказва поправка или допълване на протокол от открито съдебно заседание, нямат характер на преграждащи, тъй като не препятстват развитието на исковото производство и постановяването на решение по делото, нито в закона е предвидена възможност за самостоятелното им обжалване. Определението е правилно. Настоящият съдебен състав напълно споделя визираната в атакувания пред него акт практика на ВКС, съгласно която както определението по чл. 151, ал. 4 ГПК (независимо дали с него се допуска или отказва поправката или допълването на съдебния протокол), така и определението, респ. разпореждането, с което молбата по чл. 151, ал. 1 ГПК се оставя без разглеждане или се връща като просрочена, не подлежат на обжалване с частна жалба. Аргументите за това са, че самият протокол като съдържание е необжалваем, а и възможност за обжалване на определението за оставяне без разглеждане/връщане на молбата по чл. 151, ал. 1 ГПК като просрочена/ не е предвидена в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК. По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение