Определение № 10779 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10568/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Т. К. срещу определение № 3734/23.06.2026 г., постановено по адм.д.2174/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград (АС-Благоевград). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска да бъде отменено и да бъде възстановен срока за касационно обжалване. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът изпълнителният директор на Националната агенция за приходите оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е редовна и допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 3734/23.06.2026 г., постановено по адм.д.2174/2025 г. по описа на АС-Благоевград е оставено без уважение искането на Г. Т. К. за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба срещу решение № 219/21.01.2026 г., постановено по същото дело. Така постановеното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 161, ал. 1 АПК, от приложим на основание чл. 228 от АПК и за касационното производстов, жалбоподателят може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията го е въвело в заблуждение. Първоинстанционният съд е разгледал искането на Г. Т. К. по реда на чл. 64 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК като молба по чл. 65 от ГПК, поради което е обсъдил само посочената в ГПК хипотеза за възстановяване на пропускане на установения в закона срок за обжалване, а именно наличие на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Въпреки неточната правна квалификация на искането, административният съд е осигурил правото на защита и на двете страни, събрал е всички ангажирани допустими доказателства, респективно не е допуснал съществени процесуални нарушения. В случая не е налице спор, а е прието за установено от АС-Благоевград от събраните писмени доказателства, че процесуалният представител на Г. К. адв. Петков е изготвил и подписал електронно касационна жалба на 20.02.2026 г. в 12,45 ч., а в 12,52 ч. в неговия профил в ЕПЕП е регистриран входящ документ – касационна жалба срещу решение по адм.д. 2174/2025 г. Този час попада в интервала 11,25 г. – 16.02 ч. на 20.02.2026 г., в който според Министерството на електронното управление е имало прекъсване на работата на системата за сигурно електронно връчване. Действително, както правилно е приел Ас-Благоевград този момент не е нито единственият, нито последният момент, в който Г. К. е имал възможност да подаде своята касационна жалба, но техническата неизправност на системата за комуникация не е обстоятелство, което е възможно да бъде предвидено от нейните ползватели, а от данните по делото става ясно, че тя не е генерирала съобщения за временното прекъсване или друго подобно уведомление за възникналия проблем в последващ момент до лицата, които в този период са я ползвали, с което да бъдат известени, че извършените от тях действия не са завършени. От изложението в молбата за възстановяване на срока за обжалване и доводите в частната жалба, в която те са доразвити с логически аргументи, показват особени непредвидени обстоятелства – временно прекъсване на електронната система за комуникация, използвана от съдилищата, за което страната не е уведомена. Това „поведение“ е въвело в заблуждение страната относно спазването на срока за обжалване, който е пропуснала именно по тази причина, защото е считала, че е регистрираната в ЕПЕП на 20.02.2026 г. касационна жалба е подадена в срок. По изложените съображения се налага извод, че са налице предпоставките на чл. 161, ал.1, изречение първо, предложение второ от АПК във връзка с чл. 228 от АПК, за възстановяване на срока за касационно обжалване. Обстоятелството, че страната е разполагала и с други възможности за подаване на касационната жалба в законоустановения срок, не променя този извод, защото в случая адв. Петков като процесуален представител на Г. К. е бил заблуден от техническата неизправност в ЕПЕП, че изготвената, подписана и регистрирана касационна жалба е подадена в срок и не е съществувала разумна причина да я подава по друг начин/отново в оставащото до изтичане на срока време. Дължимата грижа за проследяване движението на регистрираната касационна жалба се е проявила с извършване на справка относно нейното движение в следващите дни, което е довело и до новото подаване (вече след срока). От тази гледна точка, независимо, че констатациите на АС-Благоевград относно болничния лист са абсолютно правилни, те не водят до неоснователност на искането за възстановяване на срока, защото е налице другото цитирано основание за възстановяване на срока - заблуждение. Като е достигнал до противоположен правен извод, решаващият съд е постановил необосновано и незаконосъобразно определение, което трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което срокът за касационно обжалване на решение № 219/21.01.2026 г., постановено по адм.д. 2174/2026 г. по описа на АС-Благоевград, да бъде възстановен. По водене на делото пред настоящата инстанция частният жалбоподател не претендира разноски, поради което и с оглед изхода на спора и неговия характер, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение