Определение № 351 от 05.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 208/2026 г.

Постъпила е молба, вх.№ 2280/04.02.2026г., подадена от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- застраховане“ АД, чрез адв.Н. Ш., с искане за допълване на определение № 319/03.02.2026г. по ч.т.д.№ 208/2026г. по описа на на ВКС, като бъде спряно изпълнението на въззивното решение и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането му да заплати по 20 000лв. на всеки от ищците. Молителят поддържа, че е обжалвал въззивното решение изцяло в частта за уважаване на исковете и е направил искане за отхвърлянето им. Изтъква и размера на сумата, внесена за обезпечение - 122 710.05 евро (240 000лв.) Предвид характера на производството, в което е постановено определението, чието допълване се иска, не се изпълнява процедура по връчване на препис на насрещната страна. Съставът на ТК, приема следното: Молбата е допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна. Производството по чл. 250 ГПК има за цел отстраняване на пропуска на съда да се произнесе по част от спорния предмет – когато не е формирана воля на съда по отношение на част от спорното право (в случай, че е делимо), по някой от съединените искове, или по допълнителните искания на страната, свързани с главния спорен предмет (за присъждане на плодове, лихви и разноски). За допълване на решението е меродавна изразената воля на съда в диспозитива, а не формираната в мотивите. Последните, макар и да са обективирани в един писмен документ със самото решение, не подлежат на поправка или допълване по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК. Липсата на мотиви и пропускът на съда да обсъди част от доводите на страната би могло да доведе до неправилност, но не и до непълнота на съдебния акт, когато в него е формирана воля по целия спорен предмет, изразена в диспозитива. В този смисъл е трайно установената съдебна практика: решение № 95 от 11.04.2011г. по гр. д. № 1625/2009г., I г.о., решение № 60 от 09.03.2018г. по гр. д. № 113/2017г., I г.о., решение № 137 от 29.05.2013г. по гр. д. № 197/2012г., IV г.о., решение № 263 от 12.07.2012г. по гр. д. № 359/2011г., I г.о. В случая с определението, чието допълване се иска, е налице произнасяне по искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, с което е съдът сезиран. Въведените доводи в молбата за допълването му касаят законосъобразността му, но са неотносими и не могат да обосноват основателността на искането за допълване. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в приложената по делото касационна жалба е изрично посочено, че се обжалва въззивното решение в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, са присъдени допълнителни обезщетения. В тази връзка е и направеното искане за отхвърляне на исковете, съответно за потвърждаване на първоинстанционното решение. В молбата не се твърди да е подадена (друга) касационна жалба срещу въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за присъждане на обезщетения от по 20 000лв. Предвид гореизложеното, молбата се оставя без уважение. Мотивиран от това, съставът на ТК,