Определение № 2428 от 24.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1015/2026 г.

В производството по т.д.№ 1015/2026г. по описа на І т.о. на ВКС (което е образувано по касационна жалба на „Уникредит Булбанк“АД срещу решение № 224 от 15.12.2025г. по в.гр.д.№ 381/2025г. на Апелативен съд Пловдив за потвърждаване на решението по гр.д.№ 842/2020г. на ОС Пазарджик), е инкорпорирана и частната касационна жалба вх.№ 1098/05.02.2026г., подадена от същата банка срещу частта от въззивното решение, имаща характер на определение, за потвържддаване на определението на първоинстанционния ОС Пазарджик № 26003/30.04.2025г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е допълнено решението на окръжния съд и банката е осъдена да заплати на адвокат С. М., в качеството на пълномощник на ищцата сумата от 18 899.31 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. С определение № 1648 от 06.06.2026г. по т.д. № 1015/2026г. настоящият състав не допусна касационно обжалване на решение № 224 от 15.12.2025г. по в.гр.д.№ 381/2025г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 842/2020г. на ОС Пазарджик и е признато за установено на основание чл. 424,ал.1 ГПК, че ищцата Т. Мария И. Коппе, в качеството си на кредитополучател по договор за банков кредит №67 от 26.05.2008г., не дължи на ответната банка „Уникредит Булбанк“ АД сумите: 168 301,45 евро - главница, 5 111,55евро - договорна лихва за периода от 25.01.2018 г. до 29.05.2018 г., 3 467,15евро - лихва върху просрочена главница от 25.11.2017 г. до 15.08.2018 г. и 5 259,43 евро - наказателна лихва за периода от 25.11.2017 г. до 15.08.2018 г., за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 22.08.2018 г. по ч.гр.д. №1103/2018 г. на Районен съд Велинград и е образувано изпълнително дело № 20188870400683 по описа на ЧСИ рег. №887 на КЧСИ. С постановяване на окончателния акт са налице предпоставките за разглеждане на подадената частна жалба. Частният касационен жалбоподател „Уникредит Булбанк“ АД иска атакуваното определение да бъде отменено и да не бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна защита на ищцата, тъй като тя не е материално затруднено лице, не са налице условията по чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв и адвокатът не може да се възползва от разпоредбата на чл.38,ал.2 ЗАдв. Обжалващата страна представя изложение на основанията за допускане на касационна проверка, като поставя въпросите за правото на съда да извършва преценка за наличие на обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл.38,ал.1 ЗАдв, за възможността на съда при спор между страните са наличието на тези предпоставки да извършва самостоятелно изследване за наличието им, за правомощията на съда, ако установи отсъствието им и др. В писмен отговор ищцата оспорва основателността на подадената частна касационна жалба. Настоящият състав счита, че настоящото производство следва да бъде спряно, тъй както пред ОСГТК на ВКС е образувано тълкувателно дело № 3/2025г., чийто първи въпрос е идентичен на поставения в частната касационна жалба правен проблем - „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или тя е предоставена единствено на договарящите се и обстоятелствата не подлежат на проверка от съда?“ По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.