Определение № 131 от 09.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 825/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/, чрез Е. Д. с юридическа правоспособност, ст.инспектор при ТД на КПКОНПИ [населено място] срещу определение № 100053/20.01.2021 г. по ч.гр.дело № 529/ 2020 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на КПКОНПИ срещу определение № 298/ 11.11.2020 г. по гр.дело № 100/ 2019 г. на Окръжен съд – Ямбол и е прекратено производството по делото. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на чл.274,ал.1,т.1 ГПК и чл.631,ал.1,изр.2 ГПК. Ответниците по частната жалба Д. Щ. Х., Б. М. Х., Д. Д. Щ. и „Странджа Трейд“ ЕООД не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 275,ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: Гражданско дело № 100/2019 г. пред Окръжен съд – Ямбол е образувано по предявен иск по чл. 153, ал. 2 ЗПКОНПИ от КПКОНПИ срещу ответниците Д. Щ. Х., Б. М. Х., Д. Д. Ш. и „Странджа Трейд” ЕООД. С определение № 298/11.11.2020 г. по гр.дело № 100/2019 г. Окръжен съд – Ямбол е спрял производството по делото на основание чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК. Прието е, че преюдициално запитване, отправено до Съда на Европейски съюз (СЕС) от друг национален съд, също по иск по чл. 153, ал. 2 ЗПКОНПИ (преюдициалното запитване по гр.дело № 704/ 2017 г. на Софийски градски съд по образуваното пред СЕС дело С-319/2019) касае тълкуването на норми от правото на Европейски съюз, които също са приложими за делото пред Окръжен съд – Ямбол. Прието е, че доколкото решението по дело С-319/2019 ще породи задължително действие за всеки съд на територията на Република България (чл. 633 ГПК), повторното сезиране на СЕС е излишно, но Окръжен съд – Ямбол има задължението да спре висящото пред него производство до приключването на дело С-319/ 2019 г. (чл. 631, ал. 1, изр.1 ГПК). Определение № 298/ 11.11.2020 г. по гр.дело № 100/ 2019 г. ОС – Ямбол е обжалвано с частна жалба от КПКОНПИ. С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 100053/20.01.2021 г. по ч.гр.дело № 529/2020 г. на Бургаския апелативен съд частната жалба на КПКОНПИ е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Съдът е приел, че на основание чл.631,ал.1 ГПК определението на Окръжен съд Ямбол не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определението за спиране на производството по чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК е преграждащо, но чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК изключва неговата обжалваемост. Следователно чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК е изключение от посоченото правило в чл.274,ал.1,т.1 ГПК. Правните норми, които въвеждат изключение, се тълкуват стеснително. С тази изходна тълкувателна позиция следва да се изясни смисълът, а с това - и предметния обхват на изключението по чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Глава LIX на ГПК „Преюдициални запитвания“ е проекция на чл. 267 ДФЕС (преди чл. 234 ДЕО) и следва да се тълкува в смисъла, който й придава наднационалния правен ред. За изясняване на разпоредбите, включени в тази глава на ГПК, задължително действие имат решенията на Съда на Европейския съюз по тълкуването на чл. 234 ДЕО (сега чл. 267 ДФЕС) – аргумент от чл. 633 ГПК. „Член 234 ЕО предоставя на националните юрисдикции правомощието и при необходимост им налага задължението да отправят преюдициално запитване, когато съдът установи, служебно или по искане на страните, че съществото на спора повдига въпрос, посочен в неговата първа алинея. Следва, че националните юрисдикции разполагат с възможно най-широко право на преценка да сезират Съда, ако счетат, че едно висящо пред тях дело повдига въпроси, налагащи тълкуване или преценка на действителността на разпоредбите на общностното право, което налага те да вземат решение“. (Така решение от 16 януари 1974 г. по дело Rheinm ьhlen-Dьsseldorf, 166/73, Recueil, стр. 33, точка 3). „Чл. 234, втора алинея трябва да се тълкува в смисъл, че компетентността, която тази разпоредба от Договора предоставя на всяка национална юрисдикция да разпореди преюдициално запитване пред Съда, не може да бъде поставена под съмнение от прилагането на такива национални норми, които позволяват въззивната юрисдикция да измени акта, с който се разпорежда преюдициално запитване пред Съда, да отхвърли това запитване и да разпореди на постановилата този акт юрисдикция да възобнови производството (Така решение от 16 декември 2008 г. по дело Cartesio Oktatу йs Szolgбltatу bt. – С-210/ 06 ). Съобразявайки цитираната практика на Съда на Европейския съюз настоящият съдебен състав приема, че разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК също трябва да се тълкува в смисъл, че националният закон не позволява на по-горна инстанция да измени или отмени акта на съда, отправил преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на разпоредби от правото на ЕС или за тълкуване и валидността на акт на органите на ЕС, които е намерил за приложими по конкретното дело, както и да възобнови спряното производство преди произнасянето на СЕС. Допълнителен аргумент, че това е така, следва и от чл. 23 от Статута на СЕС. Единствено СЕС е компетентен да установи допустимостта на преюдициалното запитване, като „отхвърли отправеното от националната юрисдикция преюдициално запитване, защото приема за съвсем очевидно, че исканото тълкуване на общностното право няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (така Решение от 7 юни 2007 по дело Van der Weerd и др, С-222/05 – С-225/05, Recueil, стр. I-4233, т. 22). Въпреки че производството пред СЕС не е състезателно (спорно), чл. 23 от Статута допуска в него да участват и страните по главното (по спряното) производство пред националния съд, отправил преюдициалното запитване, за да изразят становището си и по този въпрос. Изложеното налага извод, че изключението по чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК се отнася само до съда, който е отправил преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз или за тълкуване и валидността на акт на органите на ЕС и е спрял производството по делото, с което е сезиран. Изключението не се прилага за сходна хипотеза, която надхвърля смисъла и приложното поле на чл. 267 ДФЕС (преди чл. 237 ДЕО). Такава е хипотезата, в която гражданският съд е установил, че до СЕС вече има отправено преюдициално запитване за тълкуването на норми от правото на Европейския съюз или за тълкуване и валидността на акт на органите на ЕС, които приема да са от значение за висящото и пред него дело, достигнал е до извода, че е излишно повторно да сезира СЕС с преюдициално запитване, но е спрял производството до произнасянето на СЕС. Такова определение попада в обхвата на правилото по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и може да се обжалва с частна жалба. Инстанционният контрол срещу това определение за спиране включва проверка за следните предпоставки: 1) отправил ли е друг съд преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на норми от правото на Европейския съюз или за тълкуване и валидност на акт на органите на ЕС, 2) нормите от правото на Европейския съюз, чието тълкуване е поискано от друг национален съд на държава-членка на Европейския съюз, отнасят ли се и за спряното производство и 3) приключило ли е производството пред СЕС по отправеното от другия съд преюдициално запитване. Ако съдът, който не е сезирал СЕС с преюдициалното запитване, но е постановил определение за спиране по чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК, остане несъгласен със становището на горната инстанция, че производството следва да бъде възобновено, той разполага на общо основание с правомощието сам да сезира СЕС с искане за тълкуване на норми от правото на Европейския съюз или за тълкуване и валидност на акт на органите на ЕС, които намира за приложими по висящото пред него дело – чл. 267 ДФЕС, а и чл. 628 ГПК. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Същото е постановено в нарушение разпоредбите на чл.274,ал.1,т.1 ГПК и чл.631,ал.1, изр.2 ГПК и следва да се отмени. Делото следва да се върне на Апелативен съд гр. Бургас за разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о