Определение № 3800 от 30.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2570/2024 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 12987 от 19.10.2023 г. на Г. В. В. за отмяна на влязло в сила определение № 64 от 09.02.2023 г. по в. ч. гр. д. № 458/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 258/23.11.2022 г. по гр. д. № 407/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч за връщане на частна жалба вх. № 4887 от 05.10.2022 г. на молителя срещу определение № 671 от 23.09.2022 г. по гр. д. № 407/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч, поради невнасяне на дължимата държавна такса от 15 лв. Със същото определение молителят е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт - по сметка на Апелативен съд – Велико Търново, сумата от 15 лв., представляваща държавна такса. Молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно разясненията, дадени в т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС, не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК влезлите в сила определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението по чл. 233 ГПК за прекратяване на делото поради отказ от иска. Определението, чиято отмяна се иска с подадената от Г. В. молба, е преграждащо, но не попада в изключението, съгласно т.6 от посочения тълкувателен акт. В случая връщането на частната жалба е последица от неотстраняване в срок на допуснатите нередовности / чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 262, ал.2, т.2 ГПК/, а не по причина заявен отказ от иска. Водим от гореизложеното съдът